П овече от един на всеки четирима души в САЩ има сини очи. В Обединеното кралство това са трима от всеки седем души, в Нидерландия - трима от всеки петима, а в Исландия - трима от всеки четирима. В зависимост от това къде живеете, това е много популярен цвят на очите, предава IFL Science.
Но това е малко странно, нали?
Синьото не е точно повсеместно разпространен цвят в природата - дори онези същества, за които си мислите в момента, като някои насекоми и риби, всъщност не са сини, а просто използват физиката, за да ви накарат да си мислите, че са такива. При бозайниците този оттенък е още по-рядък: предполагаме, че има син кит, но нито едно животно няма естествено синя козина или кожа.
Как очите ни променят цвета си през годините
Каква е тайната на сините очи?
Митът за сините очи
Сините очи не съществуват. "Синият цвят на очите се определя от меланина, а меланинът всъщност е кафяв по природа", обяснява лицензираният оптометрист Гари Хейтинг в статия за уебсайта за грижа за очите All About Vision.
"Кафевият меланин е единственият пигмент, който съществува в окото. Няма пигмент за лешниково или зелено - или синьо", пише той.
"Очите само изглеждат като такива цветове поради начина, по който светлината попада върху слоевете на ириса и се отразява обратно към зрителя", допълва той.
"В животинското царство има много примери, при които наблюдаваният цвят е резултат от оптични явления като разсейване, интерференция или дифракция на светлината от микроскопични структури, намиращи се в тъканите", обяснява Джордж Бритън в "Биохимия на естествените пигменти".
"Най-известният пример за този ефект е синьото на небето", пише той.
tracing the mutations. green is the rarest eye color in humans but the study only considered blue eyed genetics
— Dr Meaux Dawn Lee (@MeauxDawn) April 21, 2023
Everyone With Blue Eyes May Descend From a Single Human Ancestor - Popular Mechanics https://t.co/moqPbtgyV7
Ако някога сте се чудили защо небето е синьо - а нека бъдем честни, всички сме се чудили в някакъв момент - ето едно бързо обяснение:
Докато се намира в космоса, където няма нищо, което да ѝ пречи, светлината е бяла - което всъщност е подвеждащ цвят, тъй като това е резултат от всички възможни цветове, които са събрани заедно. След като навлезе в атмосферата ни обаче, нещата се объркват: във въздуха има всякакви микроскопични частици прах, газ и други подобни и светлината започва да се разсейва във всички посоки.
И колкото по-малка е дължината на вълната на светлината. Цветовете в долната част на видимия светлинен спектър - т.е. червеното и оранжевото - са като Човека-гигант: твърде големи, за да се занимават с малки прашинки, и затова се спускат надолу, за да бъдат погълнати от земята. Но най-малките дължини на вълните - синьото и виолетовото - се забиват в небето, като го карат да изглежда като хладен тон, който всички познаваме.
"Много малки частици, по-малки от диаметър от дължината на вълната на червената или жълтата светлина, ще отразяват или разсейват повече късовълновите, отколкото дълговълновите компоненти на бялата светлина", обобщава Бритън.
"Цветовете, получени по този начин, са известни като структурни цветове", казва той.
Явлението, което кара небето да изглежда синьо, и явлението, което кара ирисите ви да изглеждат сини, са два различни ефекта - съответно разсейване на Рейли и разсейване на Тиндал. Но, честно казано, те са едно и също нещо. Разликата между тях не е в това, което се случва, а в размера и местоположението на частиците, от които се отразява светлината.
"Повечето неиридесцентни сини цветове при животните са сини на Тиндал", отбелязва Бритън.
"Синият цвят на човешките очи се дължи на разсейването на бялата светлина от миниатюрни белтъчни частици в ириса", посочва експертът.
Зелените очи, както и лешниковите, са резултат от същия ефект на разсейване - но в тези случаи в ириса има малко повече меланин, така че светлината се поглъща или отразява по различен начин. Това е и причината цветът на очите да изглежда "променен" в зависимост от близкото осветление:
"Това е взаимодействие между количеството меланин и архитектурата на самия ирис", казва Хейтинг пред CNN.
It is believed that all blue-eyed humans come from one single common ancestor; many scientists speculate that the mutation that led to blue eyes occurred 6,000-10,000 years ago pic.twitter.com/gKtONTkKb9
— Family Wise Ltd (@ThePeopleTracer) January 1, 2024
Същият ефект е отговорен за синия цвят на много птици, добавя Бритън, чиито пера имат невероятно малки мембранни джобове, изпълнени с въздух, които разсейват светлината. Но във всички тези случаи, уточнява Бритън, "не може да се изолира син пигмент от тъканите".
"Първоначално всички сме имали кафяви очи", казва през 2008 г. Ханс Айберг, професор в катедрата по клетъчна и молекулярна медицина в Университета в Копенхаген.
"Но генетична мутация, засягаща гена OCA2 в нашите хромозоми, е довела до създаването на "превключвател", който буквално е "изключил" способността за производство на кафяви очи."
Това, което Айберг и колегите му са открили, не е просто, че водният оттенък е резултат от мутирал ген OCA2.
"Хората със сини очи са наследили един и същ ключ на точно едно и също място в ДНК”, обяснява Айберг.
"От това можем да заключим, че всички синеоки хора са свързани с един и същ прародител", смята той.
Това е единственият известен начин за получаване на сини очи - за сравнение, има поне осем различни генни мутации, които са отговорни за червената коса. "Превключвателят", за който говори Айберг, не би могъл просто да превключи гена от "включен" на "изключен" - това би довело до пълен албинизъм. Вместо това, той обяснява, че е трябвало да бъде "разреден", ограничавайки способността му да произвежда кафяв пигмент до такава степен, че очите да изглеждат сини.
Мутацията, която създава сините очи, изглежда е доста безполезна. Това не е като еволюцията на по-бледата кожа и поносимостта към лактоза, които позволяват на жителите от по-северните ширини да усвояват повече витамин D - от еволюционна гледна точка тя е напълно неутрална.
"Това показва, че природата постоянно разбърква човешкия геном - казва Айберг, - създавайки генетичен коктейл от човешки хромозоми."
Only about 8 percent of people are blue-eyed and the largest population of blue eyes is found in Finland. Learn more interesting facts at https://t.co/LmIWi5PIfn.#science #medicine pic.twitter.com/tjJIG9TBWg
— Otomagnetics (@otomagnetics) June 26, 2019
