Защо през 1965 г. Индонезия „напуска“ ООН?

П рез 1965 г. тогавашният президент на Индонезия Сукарно заявява, че страната му ще напусне ООН заради решението на организацията да даде на Малайзия място в Съвета за сигурност.

В този период Индонезия се намира в неофициална война с Малайзия.

Индонезия с нова столица, старата потъва

Малайзия става независима страна през 1963 г., на което Сукарно се възпротивява, защото вярва, че създаването на Малайзия е част от плана на Великобритания да запази колониалното си влияние в региона, макар и формално страната да има независимост.

Сукарно освен това се стреми към това да превърне Индонезия в регионална сила.

На 6 януари 1965 г., според доклад на „Асошиейтед Прес“, индонезийският президент заявява, че Индонезия е „изляза от ООН“.

„На 7 януари 1965 г., в 22 часа и 30 минути, заявявам следното: В изявлението ми от преди няколко дни казах, че ако Малайзия стане член на Съвета за сигурност, ще наредя Индонезия да излезе от ООН“, казва Сукарно.

„Сега, след като Малайзия стана член на Съвета за сигурност, заявявам, че Индонезия излиза от ООН.“

Сукарно обявява оттеглянето на страната и от специализирани агенции на ООН в сферата на образованието, науката и културата. В този списък е и Световната здравна организация (СЗО).

„Можем да се оправим и без специализираните агенции на ООН“, казва президентът.

„За нашата страна е добре да можем да стоим на краката си сами. Казвал съм го вече: Отивайте в Ада с вашите помощи.“

Сукарно освен това заявява, че неговото решение е подкрепено от „целия народ, министрите и военните“ и, че „страната е готова да понесе всички последствия“.

Самият индонезийски президент споделя, че представителите на други страни са се опитали да го разубедят, но въпреки това не успяли да променят решението му.

Единствената страна, която тогава подкрепя решението на Индонезия, е Китай, който определя действията като „мъдри“.

„Това е невероятна мотивация за хората от Азия, Африка и Латинска Америка, които се борят срещу империализма“, казват още от Китай.

Тогава дори Русия, която снабдява Индонезия с оръжия в конфликта срещу Малайзия, предупреждава Индонезия да преосмисли решението си.

Две седмици след изявлението на Сукарно в друг доклад на „Асошиейтед прес“ се казва, че Индонезия все още се третира като член на ООН, макар страната да е изпратила две писма до централата на организацията.

На 22 януари индонезийският флаг се още се вее до тези на останалите страни членки на ООН, а плочката с името на страната все още стои в залата на Общото събрание.

Източник от ООН тогава споделя на „Асошиейтед прес“, че ООН анализира получените писма и те са изпратени до всички страни членки.

От организацията добавят, че Уставът на ООН е „договор между 115 страни“, което означава, че мнението на другите страни също е важно.

Уставът на ООН целенасочено не съдържа клауза за оттегляне, за да обезсърчи нациите да се оттеглят с цел да избягват задълженията си към организацията и също, защото смята, че оттеглянето противоречи на основната цел на ООН за единство.

Индонезия все пак продължава да настоява, че решението ѝ е необратимо.

Страната се завръща като пълноправен член на ООН през септември 1966 г.

Това се случва, след като на 10 септември Индонезия заявява намеренията си да се завърне в ООН, след като военен преврат лишава Сукарно от по-голямата част от властта му.

Завръщането на Индонезия е посрещнато от протести на младежката фракция на американската левица, която твърди, че членството на Индонезия трябва да бъде възстановено само с дебат или официално гласуване.

Завръщането на Индонезия в организацията е повдигнато като въпрос в рамките на Общото събрание, но нито една страна не се възпротивява.

Индонезия е първата страна в историята, която се опитва да напусне ООН.