С порове се въртят около новия роман на Рейчъл Къск и неговата главна героиня, филмовата звезда „М“. Защо е цялата тази суматоха – и възможно ли е герой да е базиран на Натали Портман, пише ВВС.
От Труман Капоти, който извлича тайните на своите приятели от висшето общество за текстовете си, до Миранда Пристли от „Дяволът носи Прада“, която има поразително сходство с Ана Уинтур от Vogue - винаги има известно вълнение в откриването, че даден литературен герой може да не е изцяло измислен. Особено когато се предполага, че неговото вдъхновение е публична личност.
"Un asesinato literario": cómo "Life of M" desató un escándalo en Hollywood que involucra a Natalie Portman https://t.co/zUikukn0mg
— BBC News Mundo (@bbcmundo) September 3, 2026
Новият роман на Рейчъл Къск, „Животът на М“, разказва историята на измислената актриса М, чиито биографични детайли имат необичайна прилика с тези на истинската филмова звезда Натали Портман.
Очакването за новия роман вече беше голямо – „безапелационен разпит на славата, властта, красотата и истината“, заявява издателят му. Къск е една от най-известните и разширяващи границите си писателки на съвременната художествена литература, поради което нова книга от нея винаги е събитие. Интересът обаче бързо се разпространи извън литературния свят, когато се появи очевидната връзка с Портман.
Къск е известна с това, че не спестява нищо в прозата си - тя е несантиментална в творчеството си и изобразява човешката крехкост със студен, клиничен поглед. Така че книгата никога не е била замисляна като емпатичен поглед към живота на филмова звезда. В действителност се появиха съобщения, че актрисата е недоволна от превъплъщението на Къск. Към момента на излизането на книгата миналата седмица вече бяха публикувани безброй материали със спекулации какво наистина се е случило между двете, повечето от които - чисти клюки.
Неизбежно тези слухове превърнаха книгата в един от най-обсъжданите романи тази година. Но каква е истинската история зад нея?
- Защо са всички тези спорове?
През юли, няколко седмици преди публикуването на „Животът на М“, културната журналистка Валери Стивърс написа статия за уебсайта Unherd. В нея тя твърди, че книгата, разказваща за известна актриса, чийто живот е депресиращо празен и лишен от емоции, представлява „мрачен портрет на Натали Портман“ и че актрисата е недоволна от резултата.
Стивърс отбелязва: „Никой с всичкия си разум, който разбира творчеството на Рейчъл Къск, не би ѝ позволил да пише за него.“ Това веднага предизвика дискусии дали Портман - известна като голям почитател на Къск - в даден момент се е съгласила животът ѝ да бъде използван от авторката. Или Къск е присвоила преживяванията на Портман без нейно разрешение? И ако е така, има ли това значение?
Is Rachel Cusk's new novel, Life of M, about Natalie Portman?
— The Hollywood Reporter (@THR) July 18, 2026
The novel, set for an Aug. 25, 2026 release and available for pre-order, centers on a famous actress, M, and a writer tapped to chronicle her life amid the glamor of olive groves, beaches and from behind the tinted…
Сюжетът се усложни с появата на допълнителни подробности за книгата. Разбра се, че „Животът на М“ включва двама главни герои – безименен писател (без посочен пол) и известната филмова актриса М. „Преди известно време казах на актрисата М, че обмислям да напиша нейна автобиография“, започва книгата. „Идеята ѝ хареса.“ Много по-късно в книгата М е нещастна и казва на писателя: „Не ми харесва начинът, по който ме изобразяваш… Всъщност е обидно.“ Дали обаче цялата тази интрига е чиста измислица, или наистина се е състоял подобен разговор между Къск и Портман?
И двете жени живеят в Париж и пътищата им са се пресичали. Портман два пъти е избирала романи на Къск за своя книжен клуб, интервюирала е писателката и е заявявала, че е „завинаги във възторг от Рейчъл Къск и начина, по който тя нарушава формата и конвенциите на разказването“. Източник обаче споделя пред Vanity Fair, че те никога не са имали „особено близки отношения“.
- „Литературно убийство“ на Портман
В интервю за The New York Times Къск не беше категорична относно вдъхновението си за М, заявявайки, че въпросът дали книгата е базирана на истински човек „не е от съществено значение“.
Някои паралели между М и Портман обаче изглеждат неоспорими. Героинята на Къск става известна като дете-актьор във филм с по-възрастна мъжка роля, който „веднага слага край на детството ѝ“ - сюжет, който много напомня за пробивния филм на Портман от 1994 г. „Леон“. М е и лице на голяма марка, появявайки се в реклами, „увенчани с розовите цветя на пролетта“ - Портман е лице на парфюма Miss Dior.
Следват и филмови роли на М, сред които проблемна примабалерина и оцеляла от стрелба в училище поп звезда – героини, поразително сходни с тези на Портман в „Черен лебед“ и „Vox Lux“.
Самата Портман запази мълчание относно драмата, но Vanity Fair загатна за безпокойство в нейната среда, съобщавайки: „Приятелите ѝ са доста бесни, тъй като изображението на М има много малка прилика с Натали извън биографичните факти.“
The Telegraph нарече книгата „литературно убийство“ на Портман. Вярно е, че героинята М не буди симпатия. Макар и очарователна на пръв поглед, тя е също така снизходителна, дистанцирана и обсебена от външния си вид. Когато среща продавачка с подобно на нейното лице, но с по-едро тяло, М прекарва остатъка от деня в мисли за „широките ханшове и здравите крака, които биха променили съдбата ѝ“.
Най-вече тя не осъзнава, че опитите ѝ да поддържа връзка с реалния свят са напълно безполезни.
И все пак, както се загатва още в самото начало, това, което знаем за М, е изцяло измислено от разказвача на романа. Приемайки, че героят е отражение на Портман, ние проектираме собствения си разказ върху книгата и самата актриса. Казват ни, че М обича да конструира собствената си реалност – но дали Къск не внушава, че правим същото?
- Кралицата на автофикцията
Фактът, че нова книга на Рейчъл Къск разпалва дискусии и противоречия, не би трябвало да е изненада. Британската авторка, която публикува първата си книга през 1993 г. и има още 15 зад гърба си, отдавна е провокативна фигура в литературата.
Мемоарите на Къск са особено спорни. В книгата си „Дело на живота“ от 2001 г. тя прави брутално честен разказ за задушаващата природа на ранното майчинство, описвайки го като „място, изолирано от останалия свят“ и сравнявайки себе си със затворник в килия. По онова време книгата предизвика широк отзвук, но днес се смята, че е проправила пътя на други жени да пишат по-открито за майчинството.
„Животът на М“ не е и първият случай, в който Къск предизвиква шум с начина, по който изобразява уж реални прототипи. Издателят ѝ беше принуден да изтегли първоначалния тираж на мемоарите ѝ от 2009 г. „Тайната вечеря: Лято в Италия“, след като мъж, когото е срещнала на почивка, се разпозна в книгата и заведе дело заради неласкавия си портрет.
След поредната негативна реакция към мемоарите ѝ от 2012 г. Aftermath (рецензия в The Sunday Times тогава нарече Къск „несравним нарцисист“), тя заяви пред The Guardian, че е преживяла „творческа смърт“. Авторката вече не се интересуваше от писане на традиционни мемоари („Не можех да го направя, без да бъда грешно разбрана и да ядосвам хората“), но намираше и класическата художествена литература за „фалшива и неловка“.
Вместо това тя се насочи към автофикцията - жанр, който заличава границите между фикция и мемоар. По този начин създаде най-аплодираното си произведение до момента: трилогията „Очертание“. Книгите „Очертание“, „Транзит“ и „Поздравления“ представят писателка на име Фей, която силно напомня на Къск и води дълги разговори с хората, които среща.
И въпреки това Къск продължи да предизвиква спорове. Шотландският писател Деймиън Бар, който се запознава с нея на литературен фестивал и по-късно разпознава версия на срещата им в „Транзит“, описва нейната художествена завеса като „по-тънка от най-тънкото нещо“.
- Книгата наистина ли е добра?
Ако посегнете към „Животът на М“ с очакването за пикантно холивудско разкритие, опаковано като литературен роман, ще останете разочаровани. Въпреки всички заглавия, паралелите с Портман всъщност може да се окажат разсейване. „Животът на М“ е по-малко за конкретна знаменитост и повече за цялостната концепция за славата, като М е просто неин аватар.
Творбите на Къск все повече се занимават с природата на идентичността, а герой, който прекарва живота си в игра на роли, ѝ дава идеалния инструмент за изследване на автентичността. Тя е безпощадна относно начина, по който се представяме един пред друг - дори пред най-близките си приятели, пишейки: „Иска ни се да можехме да ги видим така, както би ги видяла скрита камера - сами у дома, когато си мислят, че никой не ги наблюдава.“
„Животът на М“ е кратък роман - само 183 страници, а стегнатият стил на Къск го прави да изглежда още по-лаконичен. Авторката обича да си играе с формата и книгата преминава през три гледни точки. Освен разказа от първо лице на писателя, има поредица от наблюдения в трето лице за М (вероятно сцени от книгата на самия разказвач). По-загадъчното е, че някои от интерлюдиите са предадени от неопределено „ние“ - опит на Къск да изрази убеждението си, че индивидуалността вече е заменена от колективен, хомогенизиран човешки опит.
Експериментите на Къск могат да бъдат вълнуващи, но това понякога е за сметка на последователността, а емоционалната ѝ дистанцираност прави романа толкова студен и празен, колкото и стерилните пространства, които М обитава. Рецензиите са хладни. The New York Times описва романа като „мрачен и абстрактен“, докато The New Yorker го определя като „най-слабия ѝ роман досега“. The Guardian, малко по-щедро, го нарича „книга, на която да се възхищаваш изключително много, но не и да обичаш“.
Краят на романа, който поставя под въпрос всичко написано преди него, разделя мненията. Къск вече зае отбранителна позиция, заявявайки: „За мен това е смела, странна книга, а не скандал или тема за клюки.“
Тя е права за първото – „Животът на М“ е умишлено предизвикателен и безкомпромисен роман, който отново ще предизвика ожесточени дебати. Множеството публикации в пресата обаче показват, че вече е твърде късно да се спре шума около неговото вдъхновение.
