Н а картина от 1675 г. английският крал Чарлз II стои на тераса, а кралският градинар е коленичил пред него и му предлага любопитен подарък. Това е един от най-желаните предмети на епохата, представляващ висш пилотаж в лукса и престижа. Внесен от далечна страна, той е сред първите по рода си, които са изминали пътя от Новия свят до Великобритания.
Това е ананас.
Днес екзотичният плод едва ли би бил квалифициран като подходящ подарък за кралски особи. Но в онези години ананасите са били в началото на една историческа арка, през която те ще се превърнат - особено във Великобритания - в символ на богатство и разкош, какъвто не е имало. Ананаси все още украсяват върха на западните кули на катедралата "Сейнт Пол" - една от най-известните забележителности на Лондон.
Картината, която е поръчана от самия крал и се приписва на придворния му художник, холандския художник Хендрик Данкертс, някога се е смятало, че е в чест на първия ананас, отгледан в Англия. Това обаче се случва едва по-късно.
"Ананасът, подарен на Чарлз II, е бил доставен от Барбадос", казва Франческа Боуман, автор на книгата "Ананасът: Крал на плодовете", в интервю по телефона.
Кралският дневник, Джон Ивлин, е записал момента, в който Чарлз II за първи път е опитал плода на банкет, организиран за френския посланик през 1668 г. В тази обстановка самото виждане на люспестия продукт е било посрещнато с възхищение.
"Ананасите са били много търсени още от самото начало, защото изследователите, които са се сблъскали с тях в Новия свят, са писали за тях с възторг, разказвайки колко са вкусни", казва Боман.
Популярността на ананаса се разпространява и в Британска Северна Америка, където младият Джордж Вашингтон е сред почитателите на плода. "Никой не ми допада така, както борът", пише той в дневника си по време на пътуване до Барбадос през 1751 г.
Тъй като ананасите не се споменават в Библията или в стари текстове от Гърция и Рим, тя добавя, че те не са имали съществуващ отзвук. Затова англичаните можели да им наложат какъвто си искат отзвук и ананасът станал цар на плодовете - вкоренил се в британската култура по повече от един начин.
Домашен деликатес
Ананасите се нуждаят от много високи температури, за да растат, и им трябват години, за да узреят. Въпреки това, след като се утвърждават като най-желания плод, хората започват да ги отглеждат във Великобритания.
"Въпреки факта, че очевидно това е глупав проект, тъй като Англия и Шотландия имат студен и дъждовен климат, към 70-те години на XIX век всеки, който е бил някой от висшите слоеве на обществото, е отглеждал свои собствени ананаси - те са се превърнали в съществен елемент от градината на една селска къща", казва Боман.
Това е свързано с големи разходи и трудности. Изисквало се е изграждането на специални оранжерии, наречени "пинерии", които трябвало да осигуряват отопление на растенията отдолу, като се използват печки, които представлявали риск от пожар. "Рядкост и особеност е, че наистина успяваш", каза Боуман. "Да отгледаш дори един ананас беше огромно постижение, с което хората постоянно се хвалеха."
Разходите за строеж и отопление, както и времето, необходимо за добиване на плодовете, са направили така, че един ананас да струва до 80 паунда, според изчисленията на Боуман - това е почти невероятните 15 000 долара в днешни пари.
"Това е приблизително същата цена като за нов дилижанс с коне - еквивалент на покупката на нова кола в Джорджианска Англия", казва тя. "Хората са имали момче за градината на пълен работен ден, което е спяло сред растенията, за да се увери, че те не са избухнали в пламъци по погрешка. Това е бил начин да покажеш богатството си и бързо се е превърнал в символ на статус."
Ананаси под наем
Макар че плодът се е вписал в британската култура като естетически фар за отличие, той рядко е бил консумиран.
"Ако сте били много богати и сте имали наистина невероятен градинар, първото нещо, което бихте искали да направите, е да изпратите на изискан приятел ананас като подарък", казва Боман. "Той също така щеше да бъде изложен на масата в трапезарията като символ на статуса и обикновено щеше да стои там, докато не започне да гние, защото защо, по дяволите, бихте яли ананас? Това е все едно да ядете чанта на Гучи."
Шансът да бъдеш видян с плода е бил толкова ценен, че според Beauman е имало случаи на наемане на ананас, когато плодът е бил даван назаем за няколко часа, за да бъде носен на парти, след което е бил връщан.
В крайна сметка ананасът започва да се използва във всички видове дизайн, включително в архитектурата и съдовете за хранене.
"Бих казал, че ананасът е естествено декоративен", казва Боман. "Той е лесен за стилизиране и разпознаване, симетричен е и е доста прост. Но той също така е позволявал на аристокрацията да предава своите ценности по много прост начин. И затова най-популярната форма на изобразяване е била каменен ананас на стълб на портата. Това е било широко разпространено като символ на грузинското благородство около 1770-те и 1780-те години, начин да се отбележи границата на имота по много публичен начин."
Много от тези ананаси са оцелели по стълбовете на портите във Великобритания и до днес, както и в някои забележителни сгради, свързани с кралското семейство, като имението Дънмор Парк край Стърлинг, Шотландия, бивша резиденция на графовете на Дънмор, построена през 1761 г. В него има 53-метров ананас, който се извисява над околността. Друг забележителен пример е ананасът, който украсява горната част на трофея на Уимбълдън, връчван на победителя в турнира на сингъл мъже.
Когато около 1820 г. екзотичният деликатес започва да се внася в големи количества, статутът му на изключителен лукс се накърнява.
"Към 1850 г. на лондонския кей се разтоварват по 200 000 ананаса годишно", казва Боман. "След това, когато навлизат охлаждането и консервирането, по-късно през века, те наистина стават повсеместни."
Това обаче все още не е достатъчно, за да се срине желанието им, което се потвърждава от един пасаж в "Дейвид Копърфийлд" на Чарлз Дикенс, написан през 1850 г. В книгата Дейвид разказва, че когато имал пари, си купувал кафе и хляб, но когато нямал, се разхождал чак до Ковънт Гардън и "гледал ананасите".
"За едно момче като Дейвид Копърфийлд през 1850 г.", казва Боман, "един ананас все още е бил поглед към свят на невъобразимо богатство."
