Н а 3 юни 1991 г. принцеса Даяна обядва с приятелка в любимия си италиански ресторант в Найтсбридж, когато разговорът им е внезапно прекъснат от нейния бодигард.
Принц Уилям, тогава осемгодишен, е получил „тежък удар“ по главата, докато играел с приятел в двора на частното училище-интернат „Лъдгроув“ в Бъркшир. Двамата използвали стикове за голф, когато се случил инцидентът.
Докато Даяна се извинява на приятелката си и тръгва бързо към болницата, принц Чарлз също потегля от Хайгроув към Кралската болница в Бъркшир, Рединг, където е приет техният син. След прегледите лекарите препоръчват Уилям да бъде транспортиран в болницата „Грейт Ормънд Стрийт“ в Лондон.
How a 'severe blow' to William's head signalled the end of Prince Charles and Princess Diana's turbulent marriage https://t.co/7POOEkS5N6
— Daily Mail (@DailyMail) June 18, 2025
За щастие, младият принц е „весел и бъбрив“, докато пътува с линейка редом до майка си. Баща му ги следва плътно в своя Aston Martin.
Скоро след пристигането си, медицинският екип, включително личният лекар на кралица Елизабет – д-р Антъни Доусън, и неврохирургът Ричард Хейуърд, установяват, че Уилям е получил вдлъбната фрактура на черепа и се нуждае от спешна операция.
„Те ясно заявиха, че съществуват потенциално сериозни, макар и сравнително малки рискове както от самата операция, така и от възможността за мозъчно увреждане вследствие на първоначалния удар“, пише кралският биограф Андрю Мортън в книгата „Даяна: Нейната истинска история – с нейни собствени думи“.
Вместо да остане със съпругата си и най-вече до болничното легло на своя син, Чарлз напуска болницата, за да присъства на спектакъл на „Тоска“ от Пучини в Кралската опера в Ковънт Гардън. Решението му – поставяйки дълга над семейството – шокира обществеността, но не и Даяна. По думите на Мортън, тя приема отсъствието му като „нещо съвсем типично“.
Уилям, държейки ръката на майка си, е откаран в операционната за 75-минутна интервенция. Даяна чака в друга стая – един от най-дългите часове в живота ѝ, както сама по-късно разказва. След края на операцията д-р Хейуърд ѝ съобщава, че всичко е минало успешно.
През следващите дни Даяна неотлъчно стои до сина си, който се възстановява в самостоятелна болнична стая. Медицински сестри го проверяват на всеки 20 минути, измервайки кръвното му и осветявайки очите му.
А Чарлз? Той се качва на кралския влак за нощно пътуване до Северен Йоркшир, където трябва да присъства на екологично проучване. Макар от Бъкингамския дворец да твърдят, че той е „в тясна връзка с лекарите“, медиите веднага отбелязват отсъствието му край болничното легло на Уилям.
Снимки на Чарлз, разхождащ се из Йоркширските долини, обикалят първите страници на вестниците. „Какъв баща си ти?“ – пита красноречиво заглавието на The Sun.
За Даяна това е просто пореден пример от поредица разочарования.
Мортън цитира близка приятелка, разговаряла с принцесата малко след операцията: „Ако това беше изолиран случай, щеше да е изненадващо. Но тя не беше шокирана.“
Поведението на Чарлз само затвърждава нейните убеждения, че той изпитва трудности да се свързва с децата. „Никаква подкрепа, никакви прегръдки, никаква обич – нищо“, добавя приятелката.
Любовникът на Даяна – Джеймс Гилби, известен от скандала „Скуидигейт“, също коментира: „Реакцията ѝ на случилото се с Уилям беше на ужас и недоверие. Според нея, този път Чарлз нямаше как да се измъкне.“
„Тя не можеше да разбере поведението на съпруга си и просто започна да го игнорира. Мислеше си: „Знам на кого съм лоялна – на сина си.“
След две безсънни нощи в болницата, Уилям е изписан и се прибира с майка си у дома. Превръзките са свалени, разкривайки подутина и редица шевове по главата му – белези, които ще останат с него завинаги.
Осъзнавайки реакцията на обществото, Чарлз обвинява Даяна, че е разпространила „ужасни глупости“ относно сериозността на инцидента. Той твърди, че не е знаел за възможността Уилям да е получил мозъчно увреждане.
„Драматично различният начин, по който двамата реагираха публично на нараняването на Уилям, подчерта това, което хората в тяхното обкръжение знаеха отдавна: приказният брак между принца на Уелс и лейди Даяна Спенсър беше приключил – ако не по документи, то със сигурност по сърце“, пише Мортън.
През 1986 г. Чарлз възобновява връзката си с Камила, както по-късно признава пред официалния си биограф Джонатан Димбълби. Около същото време започва и аферата на Даяна с капитан Джеймс Хюит.
Принцът и принцесата на Уелс спират да споделят една спалня по време на официалното си посещение в Португалия през 1987 г., макар че отдавна вече спят в отделни стаи.
През следващите години бракът им е разтърсен от постоянни слухове, докато през 1992 г. Мортън публикува „Даяна: Нейната истинска история“, с което крахът на брака им става официален.
Кралската двойка обявява раздялата си малко след това, а разводът е финализиран през август 1996 г.
Освен с белега от развода на родителите си, Уилям остава и с белег на челото – ясен и видим, който сам нарича с усмивка „моят белег от Хари Потър“.
През 2009 г., по време на интервю за предаването Newsround на CBBC с 10-годишна пациентка с рак от болницата „Роял Марсдън“, той споделя:
„Това е моят белег от Хари Потър, както го наричам – точно тук“, казва той, сочейки челото си. „Понякога свети и хората го забелязват, а понякога – изобщо не.“
„Играх голф с приятел, когато ме удари с желязна седмица в главата. Просто изникна от нищото. Бях в болница, но това не е нищо в сравнение с колко пъти ти си била“, казва Уилям на момичето.
