У чени от Yong Loo Lin School of Medicine на Националния университет на Сингапур и Central South University в Чанша, Китай създадоха бактерии, които проникват в туморите и ги унищожават.
Тези нови открития могат да проправят пътя за създаването на „живи лекарства” срещу заболявания като колоректалния рак, един от най-смъртоносните в света, срещу който настоящите имунотерапии често са неефективни. За да се намали високата му смъртност, специалистите постоянно търсят нови, по-ефективни лечения.
За да стигнат до това откритие, учените са проучили обещаващ подход за лечение на това заболяване, като стимулирали специални групи имунни клетки, наречени зрели третични лимфоидни структури (mTLS), които се образуват в близост до туморите.
Първите тестове са проведени с отслабен щам на „Salmonella Typhimurium”. Бактерията е модифицирана така, че да се самоунищожи, след като достигне висока плътност в туморите. Тогава бактерията освобождава протеин, наречен „LIGHT”, който предизвиква силна имунна активация в организма.
Терапията е тествана върху два вида мишки, предразположени към колоректален рак: генетичен модел (мишки, които естествено развиват чревни тумори) и химичен модел (при който ракът е предизвикан). След това изследователите са измерили промените в имунните клетки след имплантирането на „камикадзе“ бактерията.
Des scientifiques ont conçu une bactérie «kamikaze» capable de traquer et détruire les tumeurs cancéreuses 👉 https://t.co/sO5UNOUx5P pic.twitter.com/sYgKMefHCn
— Slate.fr (@Slatefr) September 25, 2025
Въпреки че резултатите са обнадеждаващи, тази терапия има някои ограничения. На първо място, тя е проведена върху мишки, така че човешката имунна система и чревните бактерии могат да реагират по различен начин. Освен това тези генетично модифицирани бактерии могат да освобождават някои компоненти, чиито ефекти са трудни за идентифициране. Терапията с живи бактерии може да предизвика нежелани инфекции, възпаления или непредвидими взаимодействия с микробиотата на пациента. Въпреки това, ако може да се приложи при хора, този подход би могъл да предложи нова терапевтична перспектива.
