Л едените шелфове на Антарктида, впечатляващи със своята необятност, понякога освобождават огромни айсберги, които се отправят към Южния океан. Тези плаващи ледници, обгърнати от морския лед, се движат изключително бавно.
Под повърхността, привидно неподвижните айсберги разказват различна история, изпълнена със звуци – стържещи тонове и шлифовъчни шумове, породени от контакта между назъбените им долни части, морското дъно и съседните айсберги. Тези звуци, напомнящи китови песни, се разпространяват на хиляди километри из океанските дълбини.
"Айсбергът действа като камертон," обясня Александър Гаврилов, морски учен от Университета Къртин. Завладяващите мелодии зависят от размера и формата на ледника. С приближаването им към по-топли води и началото на тяхното топене, звуците се преобразуват в хаотично дрънкане, разкриващо етапите от живота на тези ледени титани.
Учените разчитат на тази акустична информация, за да проучват динамиката на формирането, движението и топенето на айсбергите, особено в условията на променящия се климат.
When you swim past an iceberg all you can hear is bubbling. It's just like the sound of Rice Krispies in milk. Snap, crackle, pop. It's the sound of tiny air bubbles being released from the ice; air that was trapped there thousands of years ago. #Antarctica2020 pic.twitter.com/5l2EuYgDao
— Lewis Pugh (@LewisPugh) November 25, 2017
Климатични промени и поведението на айсбергите
Айсбергите, както в Антарктида, така и в Арктика, издават впечатляващи шумове, особено при отделяне от ледниците. В Антарктида поведението на ледените шелфове варира значително в зависимост от местните климатични условия: докато някои региони бързо се затоплят, други регистрират увеличение в дебелината на морския лед. Тази сложна динамика се отразява върху звуковата активност на айсбергите, която се променя ежедневно и сезонно.
Ежедневните вариации се дължат основно на приливите и отливите, които предизвикват триене между айсбергите или между тях и морското дъно. Сезонните промени, от друга страна, се проявяват чрез силни бумове и "бълбукания" през по-топлите месеци, когато огромни айсберги се разпадат. Дългосрочните тенденции са по-трудни за разшифроване. Например, изследвания в Южния Атлантик показват, че между 2004 и 2012 г. намаляването на обема на айсбергите е свързано със спад в нискочестотните звуци. Въпреки това, други проучвания не успяват да открият категорични модели в дългосрочните акустични записи, подчертавайки сложността на този феномен.
Хидроакустичните данни, събирани от мониторингови станции, като тези, използвани за откриване на ядрени експлозии в рамките на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити, предлагат ценна информация. Предварителен анализ на записи, направени от 2002 до 2022 г., не разкрива ясни тенденции, въпреки че са необходими по-задълбочени изследвания.
През 2002 г. учените успяха да проследят загадъчни стонове, записани в Полинезия, до айсберг, отделил се от ледения шелф Рос в Антарктика.
The sound of lake Baikal
— Science girl (@gunsnrosesgirl3) December 3, 2024
Ice has the ability to expand and contract, resulting in cracks that cause vibrations.
These vibrations travel at varying speeds through the ice, producing this sound
A phenomena called acoustic dispersion
📹 lake.baikal
pic.twitter.com/oCiLRqOlj5
Въпреки първоначалните надежди тези звуци да послужат като средство за дистанционно наблюдение на разпадането на леда, реалността се оказа по-сложна. Песните на айсбергите представляват почти постоянен акустичен фон в южните океани, което затруднява разграничаването на специфични събития.
Въпреки това, краткотрайни и интензивни шумове, често се свързват с конкретни явления – например, когато айсберги се сблъскат с морското дъно или един с друг.
Украинската антарктическа станция „Вернадски“ е сред малкото места, оборудвани със сеизмични и инфразвукови детектори, които предоставят ценни данни за ледниковата активност. Въпреки това изследванията там понякога се прекъсват поради войната в Украйна.
Amazing footage of a newly calved iceberg flipping in the Ilulissat Icefjord, Greenland. (Sound on)
— Wonder of Science (@wonderofscience) November 1, 2024
📽: Peter Søndergaard pic.twitter.com/3HFtiC8MLC
В Арктика звуците, произвеждани от айсбергите по време на отелване и топене, разкриват различни климатични процеси. За разлика от "пеенето" на антарктическите айсберги, в Арктика преобладават подводни гърмежи, рев и пукнатини, породени от драматични срутвания на лед. Тези шумове осигуряват ценна информация за темповете на загуба на лед и ефектите от глобалното затопляне.
Повишаването на океанските температури вероятно ще доведе до значителни промени в поведението на айсбергите. Увеличеното топене на дъното на ледените шелфове ще ги направи по-крехки и склонни към по-често отделяне. По-малките айсберги могат да генерират повече шум при разпадането си, но липсата на големи айсберги може да доведе до спад в хармоничните песни, които те издават.
Освен това, намаленият морски лед ще позволи на айсбергите да се движат по-свободно, променяйки подводната звукова екосистема. Последиците от тези промени за морската среда и нашето разбиране за климатичните процеси остават неясни.
"Ако песните на айсбергите изчезнат," спомена Вера Шлиндвайн, професор по полярна и морска сеизмология в Бременския университет, "това ще бъде още едно природно чудо, изгубено за света."
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!