П редставете си, че можете да отмъстите за всички пъти, когато сте били унижавани, оскърбявани и наранени.
Представете си, че вашият начин на саморазправа може да е елегантен, остроумен и да ви направи богати и известни.
Именно това правят творците, които решават да си отмъстят чрез творчеството си.
Казват, че последният бастион на свободата е искреността.
Вижте кои известни личности използваха негативния си опит като трамплин към успеха:
Карл Уве Кнаусгор
Карл Уве Кнаусгор е норвежки литературен критик и писател. От 2009 г. до 2011 г. издава шесттомния автобиографичен роман „Моята лична борба", който му носи световна известност и е преведен на близо 20 езика.
В повече от 4000 страници Карл Уве казва ...всичко. Писателят описва трудното си детство, родителите, приятелите и познатите си с хирургическа точност и прецизност. Фамилията Кнаусгор е от малко градче в Норвегия, където всички се познават. Когато излиза книга първа, много от роднините му спират да разговарят с него и прекратяват всякаква форма на общуване. Съпругата му получава нервен срив след като вижда, че историята на цялата им връзка е станала обществено достояние.
Но книгите на Карл Уве постигат огромен успех. На представяния е посрещан като рок звезда и хиляди се редят на опашки, за да се запознаят с него.
"Сещате ли се за тези странни и безумни мисли, за които сте уверени, че няма как да бъдат описани. Е, този норвежки писател постигна невъзможното", заявяват критици.
Мишел Уелбек
L'enfant terrible на френската литература е противоречиво име. Възхваляван и презиран, той се превърна в най-коментирания съвременен писател.
Французинът е отгледан от баба си и споделя, "че бохемски настроените му родители" бързо губят интерес към съществуването му.
След излизането на „Елементарните частици“ (1998 г.) майка му се чувства засегната от някои пасажи и пише контрамемоари от 400 страници.
Според Уелбек трябва да браним свободата на изразяване "на всяка цена".
Ед Шийрън
През 2014 г. Ед изпява песента „Don’t“ за приятелката Ели Гулдинг, която му изневерява с Найл Хоран от "One Direction". Гулдинг отрича това да се е случило.
Текстът на песента гласи: „Срещнах това момиче в края на миналата година / Предполагам, че е търсила само любовник, който да изгори.“
Има много спекулации относно самоличността на жената. Певецът е заявявал, че песента е вдъхновена от реални събития
"Don't" e 100% вярна", споделя Шийрън пред списание "Billboard". Можех да бъда още по-гаден, имаше някои неща, които все пак реших да не включвам", завършва певецът.
Тейлър Суифт
Певицата е известна с това, че използва личния си живот за вдъхновение.
Всъщност, именно тя провокира появата на термина "песен за отмъщение." Чрез музиката Суифт сглобява собтвения си живот и се помирява с призраците на миналото. Според нея всички творци имат лек автобиографичен елемент в творчеството си.
"Не знам защо се обръща толкова много внимание на това, че песните ми се отнасят за бивши гаджета. Няма да се извинявам", категорична е Суифт.
Филип Рот
"След запознанството ви със "Синдромът Портной", ще се опитате да си спомните дали някога сте чели по-истерично забавен американски роман", това е описанието на третата книга на Филип Рот, превърнала го в литературна звезда.
В автобиографичния роман писателят описва какво е да отраснеш в еврейско семейство с родители, които те задушават с грижите си.
Книгата е неговият начин да разчисти сметките си с лицемерния морал и безсмисления етикет.
"Синдромът Портной" е толкова "жива" и "описателна", че Филип Рот цял живот е преследван от въпроса: Всичко, което пишете ли е автобиографично?
