О т всички тийнейджърски тревоги, които могат да се вкоренят в съзнанието, растежът на брадата – или липсата на такава – беше онова, което засегна Викрам Арора, пише The Guardian.
Космите по лицето му бяха по-къси от морава в период на суша, а когато започна университет, той беше много притеснен.
“Имаше по-големи момчета, които идват с набола брада, и почти като че ли имаш тази тайна, мислех си: Иска ми се да мога да имам това", казва той.
Арора, който сега е на 47 и живее в Есекс, си спомня как завистта го измъчвала. В един момент започнал да краде спиралата на сестра си, опитвайки се да запълни празнините.
Когато Арора започва кариера в сферата на финансите в Лондон, окосмяването по лицето не е било позволено на работното му място. Но в началото на 2000 година, казва той, брадите започват да се прокрадват в офисите като част от по-широкото избухване на погонофилия (любов към брадите). До 2010 г. Джейсън Стейтъм, Идрис Елба и Дейвид Бекъм също бяха снимани от папараци с добре оформени бради.
“Брадите ставаха още по-модерни, а аз все още имах този вид неравномерни мустаци,” спомня си Арора, който негодуваше, че трябва да се бръсне всеки ден, за да не разкрие оскъдното си окосмяване. “През по-голямата част от тийнейджърските си години и ранната си зряла възраст имах чувството, че не изглеждам достатъчно зрял – и определено не бях достатъчно мъжествен.”
За милиони хора локдаунът по време на пандемията от COVID-19 през 2020 г. и 2021 г. създаде комбинация от свободно време и по-малки разходи, както и суровото огледало на безкрайните видео разговори. Това доведе до скок в търсенето на естетични промени и хирургични интервенции.
Арора бе чул за трансплантации на брада няколко години преди това. Колкото и да копнееше за окосмяване по лицето, той също така се страхуваше какво може да се обърка и че ще бъде критикуван за операцията. След локдауна, който доведе до скок в популярността на по-големи и по-дълги бради, той започна да ги проучва обсесивно.
“В крайна сметка казах: Отивам на консултация.”
След като Арора се запознава с Надим Хан, чиято клиника на Harley Street в Лондон прави трансплантации на коса вече повече от 15 години, той решава да предприеме стъпка напред. Процедурите за брада следват същия принцип: хирурзите използват игла, за да издърпат космите или “фоликуларни единици”, обикновено от по-дебелите области на косата в задната част на главата. След това тези присадки могат да бъдат вмъкнати в по-малко окосмени области на лицето чрез малки порязвания по кожата.
Хан, главен изпълнителен директор на клиниката, казва, че екстракцията на фоликуларни единици първоначално е била използвана само за жертвите на травми, като войници с шрапнелни рани. Клиниката му би имала по половин дузина такива пациенти годишно.
Но с нарастващата осведоменост за трансплантациите на коса, отчасти благодарение на знаменитости като Уейн Рууни, който възстанови линията на косата си през 2011 г., интересът към възстановяването на брадите започна да нараства и процъфтя по време на пандемията.
Няма официална статистика за индустрията, но Хан казва, че запитванията от пациенти за трансплантации на брада са се утроили след 2020 г. Сега хирурзите му извършват до 100 трансплантации годишно, 90% от които са естетични (останалите се използват за корекции на белези или изгаряния).
Цените в неговата клиника варират от £3000 до £7000, в зависимост от броя на присадките. “Мисля, че има нова форма на мъжественост, при която брадата е важна и сега всеки мъж иска да бъде като Джерард Бътлър от филма 300", казва той.
Операцията на Викрам Арора
Арора се среща с Хан и един от неговите хирурзи, Грег Вида, през 2022 г. През лятото на 2023 г. Вида премества 780 фоликула от тила на Арора и ги поставя в лицето му. След като харчи малко над £5000, той се прибира вкъщи с леко зачервени, подути бузи и изчаква да види резултатите.
Страховете на Арора относно възможни неуспехи бяха наистина оправдани. Нарастващото търсене на трансплантации на коса създаде минно поле за бъдещите, често уязвими пациенти. Много клиники и сайтове в социалните медии предлагат замъглени практики, а някои не спазват нужните регулации. В същото време клиники в популярни дестинации за трансплантационен туризъм като Турция се разраснаха, предлагайки пакети на значително по-ниски цени от тези в Обединеното кралство.
Доказателствата за мъжката несигурност относно окосмяването по лицето изобилстват онлайн. Публичното табло за съобщения “beards” на Reddit има 1,2 милиона анонимни членове. Повечето публикации съдържат изображения на приказно пухкави бради и съвети за поддръжка, но това е и място, където по-малко окосмените търсят съвет. В един типичен пост мъж с голяма брада пита дали трябва да получи трансплантация, за да запълни празнина под долната си устна. “Харесвам брадата си, но винаги съм несигурен в тази област. Аз съм на 24 г.", казва той. (Десетки мъже му казват, че брадата му вече е страхотна.)
Някои преминават към форума HairTransplants на Reddit, където има чести снимки на завършени процедури. Една публикация включва селфи на нещо, което изглежда като страхотна брада. Собственикът му се притеснява, че пълзи твърде високо по бузите му. “Мога ли да направя нещо, за да си помогна?” той пита. Отново отговорите са подкрепящи. “Пич, изглежда фантастично!” един мъж казва.
Рисковете на трансплантационния туризъм
В отделна публикация мъж пита отчаяно за обръщане на трансплантациите. Възможно е да обърнете ефекта на лошо присаждане, но има риск от белези. Той изброява десетки проблеми с операцията си, включително белези и лошо съчетана коса. “Буквално вече не се разпознавам, пише той. “За първи път в живота си страдам от тежки психични проблеми ... Глупавото е, че винаги съм бил щастлив гладко избръснат.”
През март миналата година Матийо Вижие Латур, 24-годишен студент от Франция, пътува до Истанбул за трансплантация на брада. За малко над £1000 той получава 4000 присадки от тила си. “Когато започна да расте, изглеждаше като таралеж", каза баща му Жак Вижие Латур пред френския телевизионен оператор BFM TV.
Трансплантация на брада: По-сложно, отколкото изглежда
Стивънсън казва, че усъвършенстването на ъгъла на растеж на трансплантираните косми, за да се постигне естествено изглеждащ модел в нова брада, изисква умения. Хирургът на Латур се оказа работещ агент по недвижими имоти.
Латур го прие лошо. “Той страдаше, не се справяше добре", каза баща му. “Той изпитваше болка, страдаше от изгаряния и не можеше да спи.”
Докато белгийски специалист по трансплантация е бил в процес на опити да поправи брадата на Латур, той е развил посттравматичен шок и дисморфично разстройство на тялото, според баща му. Три месеца след неуспешната трансплантация той се самоубива.
“Той беше влязъл в порочен кръг, от който вече не можеше да избяга", сподели баща му.
Грег Уилямс, бивш хирург по изгаряния, който премина към трансплантация на коса през 2012 г., казва, че операцията често не е добър вариант за мъже със значителна липса на покритие.
“Има много висок риск трансплантацията да не изглежда естествено", казва Уилямс, специалист в Farjo Hair Institute, който има клонове в Лондон и Манчестър. Той също така предупреждава мъжете с алопеция да не търсят бързо решение за нови голи петна, като се има предвид рискът трансплантираната коса също да падне.
Уилямс е бивш президент на Британската асоциация по хирургия за възстановяване на косата, която насърчава по-добрите практики. Освен рисковете, свързани с трансплантационния туризъм, той предупреди за възхода на незаконни клиники в Обединеното кралство.
Специалисти и експерти съветват бъдещите пациенти да проверяват директно пълномощията на хирурга, да търсят свидетелства на пациенти, да посещават консултации лице в лице, да гледат на големи отстъпки с подозрение и да гарантират, че всяка трансплантация няма да бъде една от няколкото наблюдавани в един и същи ден.
“Ясно е, че има черен пазар и че има необучени хора, които просто използват пациенти, за да правят пари", казва Йозлем Бисер, хирург за възстановяване на косата, който работи в Истанбул от 1998 г. Тя и нейният екип лекуват само един пациент на ден и цените й са сравними с тези на хирурзите в Обединеното кралство. “Но черният пазар е проблем по целия свят, не само в Турция.”
Бисер извършва първата си трансплантация на брада преди 20 години, на мъж с белези по лицето. Тя също е забелязала нарастване на търсенето, въпреки че работи само върху около половин дузина бради годишно. Тя е съгласна, че трансплантациите на брада са по-предизвикателни, отчасти поради всички нерви на лицето, и казва, че само опитни хирурзи за трансплантация на коса трябва да ги приемат след допълнително обучение. “Ако не сте наясно какво правите, усложненията могат да бъдат по-агресивни, добавя тя.
Бисер казва, че се е научила нежно да съветва уязвимите мъже да не продължават напред. “Ако става въпрос за привлекателност или красота, всичко е наред", казва тя. “Но ако това е така, защото той не се чувства като себе си или не се чувства като мъж без брада, може да не успеете да го направите щастлив.”
Подобно на Арора, Франк Фонтейн, един от пациентите на Бисер, е искал като тийнейджър да му порасне по-пълна брада. Той казва, че това е до голяма степен естетически проблем, но че идеите за мъжественост са в микса. “За мен човек, който нямаше брада, не изглеждаше толкова мъжествен като човек с гъста брада”, казва той.
Първоначално 32-годишният Фонтейн е смятал, че операцията не е за него. Но смъртта на баща му през 2021 г. събуди желанието му да направи промяна. Изследванията го водят до клиниката на Бисер; през 2022 г. той плаща повече от £5000, за да бъдат преместени 3100 присадки от тила му за 12 часа.
Три години по-късно резултатите са впечатляващи.
“Всички ми казваха колко много ми подхожда и ме питаха защо не съм я [брадата] оставал да израсте преди", казва той. Шестгодишната му дъщеря Мая е единствената скептичка. “Сега се чувствам много по-уверен, но тя все още ми казва да се обръсна всеки ден, ” добавя той, смеейки се.
Обратно в Лондон, Арора казва, че Вида умишлено е въвел известна асиметрия, докато е поставял присадките си, за да избегне неестествен вид, който може да издаде трансплантация на коса.
Инвестиция в себе си
Сега Арора носи гордо брадата си в офиса. Той съжалява за начина, по който несигурността може да накара мъжете да предприемат такива драстични, скъпи действия, но вижда собствената си трансплантация като инвестиция. “Инвестирах в това да се чувствам добре и не можете да победите това", казва той.
Жена му обаче не разбира желанието му за брада.
“Няма значение за нея, но тя вижда, че сега съм щастлив. Брадата е малко нещо за някои хора, но направи наистина голяма разлика за мен.”
