П рез 1956 г. командирът на Кралските военноморски сили „Бъстър“ Краб изчезва при неясни обстоятелства по време на посещение на съветския лидер Никита Хрушчов в Обединеното кралство. През 2006 г. Майкъл Бюканън от Би Би Си прочита наскоро разсекретените документи, в които подробно се описва неофициалната тайна мисия на Краб и как правителството се опитва да я прикрие.
На 9 май 1956 г., преди 69 години тази седмица, министър-председателят на Обединеното кралство сър Антъни Идън най-накрая се поддава на натиска на пресата и международното неудобство и нарежда да се проведе разследване на мистериозното изчезване на водолаза от Кралските военноморски сили, командир Лионел „Бъстър“ Краб.
Награденият с орден за храброст леководолаз изчезва по време на посещение на добра воля в Обединеното кралство от страна на съветското ръководство, в разгара на напрежението през Студената война. Когато се разчува, че Краб е изчезнал, Адмиралтейството – правителственият отдел, отговарящ за военноморските сили – излиза с неясно изявление, че водолазът е тествал подводно оборудване в залива Стоукс на брега на Хемпшир и се предполага, че се е удавил.
Но историята се разпада, когато руснаците обвиняват домакините си в шпионаж. Съветските власти твърдят, че са видели водолаза в близост до „Орджоникидзе“ – корабът, с който съветският лидер Никита Хрушчов пристига в Обединеното кралство – докато той е бил на пристанището в Портсмут. Въпреки многократно задаваните въпроси в парламента, Идън отказва да каже повече, заявявайки: „Не би било в интерес на обществото да се разкриват обстоятелствата, при които се предполага, че командир Краб е намерил смъртта си.“ Правителственият отказ само засилва подозренията, че Краб е бил на тайна шпионска мисия.
Четиринадесет месеца след изчезването на Краб, рибари откриват в пристанището на Чичестър, на южния бряг на Англия, тяло без глава и ръце, облечено във водолазен костюм. Липсата на пръстови отпечатъци и зъби затруднява идентифицирането на осакатеното тяло, но по-късно разследването постановява, че това е Краб. Целият епизод публично злепоставя Идън и проваля опитите му да установи по-приятелски отношения със Съветския съюз след Сталин.
Когато изчезва през 1956 г., Краб е добре известен с дръзките си подводни подвизи. Наричан „Бъстър“ – по името на американския олимпийски плувец и актьор Бъстър Краб, станал известен през 30-те години на миналия век – той е експерт по обезвреждане на бомби под вода. За храбростта си по време на Втората световна война получава медал „Джордж“ за премахване на италиански мини от британски военни кораби в Малта и Орден на Британската империя (OBE) за работата си по обезвреждане на мини в Ливорно, Италия. Военните му приключения с амфибии по-късно са инсценирани във филма „Тихият враг“ от 1958 г., в който Краб е изигран от Лорънс Харви. Дори след като е официално освободен от длъжност през 1947 г., той продължава да се гмурка за военните в различни сфери, включително да разследва потънали подводници.
Неофициална мисия
В продължение на десетилетия след изчезването на водолаза, правителството на Обединеното кралство упорито запазва мълчание по този инцидент. Едва от 2006 г. нататък, благодарение на исканията за свобода на информацията от страна на Би Би Си и на класифицираните документи, които бяха публикувани съгласно 50-годишното правило, започват да излизат наяве неясните обстоятелства на злополучното последно гмуркане на Краб.
Разсекретените документи показват, че от самото начало службите за сигурност на Обединеното кралство са искали да използват посещението на Хрушчов, за да съберат разузнавателна информация за своите опоненти от Студената война. Те предлагат да се скрият микрофони в хотел Claridge's, който съветското ръководство възнамерява да използва като свой щаб по време на престоя си. Но министър-председателят изрично отхвърля тази идея и дава „ясно да се разбере, че приключения от подобен характер са забранени“.
Въпреки това МИ6 вербува Краб да предприеме „неофициално начинание“ за разследване на руския кораб „Орджоникидзе“. Точното естество на мисията му все още не е изяснено, но бившият офицер от МИ5 Питър Райт предполага в книгата си „Шпионин“ (1987 г.), че тя е била да се изследва и фотографира усъвършенстваната конструкция на корабния винт.
Два дни преди мисията Краб и друг агент на МИ6, който се казвал Бърнард Смит, се настаняват в хотел „Сали Порт“ в Портсмут. Вечерта на 17 април 1956 г. Краб се среща с колега от армията в местна кръчма. Този колега, чието име е заличено от досието, е командир-лейтенант от Кралския флот, който се съгласява да помогне на Краб да влезе в пристанището на Портсмут за последното си гмуркане. През 2006 г. Майкъл Бюканън от Би Би Си има възможност да проучи засекретените дотогава клетвени показания на „последния човек, който е видял Краб жив“.
„Той казва, че няколко дни преди последното му гмуркане към него се е обърнал командирът и го е попитал дали е готов да му помогне, напълно неофициално и в строго лично качество, във връзка с гмуркането, което щял да предприеме ден или два по-късно. По-нататък той казва, че в никакъв случай този човек не е трябвало да се свързва с който и да е отговорен орган на военноморските сили“, казва Бюканън.
Малко преди 07:00 ч. на 19 април неназованият командир-лейтенант отива с Краб в пристанището на Портсмут и му помага да се облече и да провери оборудването си. След това Краб изплува до руския кораб и никога повече не е видян жив. Кралските военноморски сили не правят опит да потърсят изчезналия леководолаз от страх да не предупредят екипажа на „Орджоникидзе“. „Документите разкриват още, че не са били предприети никакви усилия за издирване и спасяване на Краб, тъй като това не е било добросъвестна операция“ – казва Бюканън. „И те подробно описват обширните усилия, положени от [Адмиралтейството], за да се гарантира, че не са замесени в провалена мисия, за която не са знаели нищо.“
Разузнавателните служби предполагат, че Краб е бил заловен от Съветския съюз, унищожен от руски „контрамерки“ или е претърпял „природно бедствие“. Смит, агентът на МИ6, прибира вещите на Краб и се изнася от хотел „Сали Порт“. Няколко дни по-късно полицията премахва страниците с техните данни от регистъра на „Сали Порт“, което само подхранва подозренията за тайна мисия. Под натиска на МИ6 и правителството Адмиралтейството набързо съчинява фалшивата история, че Краб е изчезнал по време на изпитание в залива Стоукс.
Снайперистът и подводната битка
Записите от срещите показват паниката на най-високите нива в правителството. Длъжностни лица се опасяват, че ако бъде намерено тяло, Съветският съюз може да използва смъртта на Краб за пропагандни цели. През 2006 г. Хауърд Дейвис от Националния архив заявява пред Би Би Си, че от досието „става напълно ясно, че това не е операция на Адмиралтейството; те нямат нищо общо с нея и виждаме как се опитват да изградят история, която да разкажат правдоподобно, за да се изправят пред неизбежните въпроси на пресата“.
Но въпреки публикуването на някои от секретните документи на правителството, какво точно се е случило с водолаза през онзи ден на 1956 г., все още не е известно. През 1990 г. Йосиф Зверкин, бивш агент на съветското военноморско разузнаване, твърди, че съветски снайперист на палубата на „Орджоникидзе“ е забелязал водолаза във водата и го е застрелял. През 2007 г. 74-годишният бивш руски леководолаз Едуард Колцов твърди, че е прерязал гърлото на Краб в подводен бой, след като го е хванал да прикрепя мина към „Орджоникидзе“.
Предполага се също, че тъй като Краб е бил сътрудник на сър Антъни Блънт, разкрит като съветски шпионин през 1979 г., е възможно дори да е дезертирал. Никълъс Елиът, бивш високопоставен агент на MI6, за когото се говори, че е участвал в последното гмуркане на Краб, смята, че 47-годишният водолаз, известен с пристрастието си към уискито и цигарите, е издъхнал от кислородно отравяне или сърдечен удар в резултат на усилията си под водата.
Възможно е да мине известно време, преди да бъдат разкрити повече подробности за съдбата на Краб. Някои документи, свързани с аферата, са публикувани, но други са с удължен от правителството статут на секретни и не се предвижда да бъдат публикувани преди 2057 г.
