В североизточната част на Казахстан се намира езеро, което напомня за мрачното наследство на надпреварата във въоръжаването по време на Студената война. Езерото, известно като Чаган, е разположено сред суров и скалист пейзаж близо до град Семей (бивш Семипалатинск). На пръв поглед то изглежда обикновено, но популярното му наименование – Атомното езеро – разкрива истинската му история. През 1965 г. Съветският съюз провежда ядрен взрив, който създава кратер със 100 метра дълбочина и 400 метра ширина, запълнен днес с вода, пише Ifl Science.
Семипалатинск – Ядрената лаборатория на СССР
Този тест е само един от стотиците, извършени в продължение на повече от четири десетилетия в района – основна площадка за съветските ядрени експерименти. Първият ядрен взрив в СССР е осъществен именно тук, на Семипалатинския ядрeн полигон, на 29 август 1949 г. Бомбата, известна като RDS-1, бележи навлизането на Съветския съюз в ядрената ера и окончателно слага край на монопола на САЩ върху ядреното оръжие.
През следващите 40 години СССР провежда 456 ядрени взрива в Семипалатинск – 116 надземни и 340 подземни. На полигона са тествани различни видове оръжия – от класически делителни устройства до масивни термоядрени бомби.
Жителите под сянката на радиацията
Изолираността на района улеснява съветските власти да го използват за тайни експерименти, но дори това не го прави напълно безлюден. В околностите има няколко населени села, а на около 150 километра се намира град Семей с население над 1 милион души. Така близо живеещите хора са били изложени на сериозен риск от йонизираща радиация вследствие на повърхностните изпитания. Особено тревожно е, че Съветският съюз не предупреждава местното население за провежданите тестове и свързаната с тях опасност. Радиационният прах и отпадъци навлизат във въздуха, замърсяват храната и водата, което води до трайно излагане на радиация сред жителите на областта.
Дългосрочно здравно въздействие
Впоследствие е потвърдено, че населението около Семипалатинск е било изложено на опасни нива на радиация – както чрез директно вдишване на радиоактивни частици, така и чрез консумация на замърсена храна. Още през 1958 г. лекари от Диспансер номер 4 в Семипалатинск и учени от Института по биофизика на Академията на науките на СССР докладват, че 22% от изследваните жители развиват симптоми на хронична лъчева болест.
Десетилетия по-късно множество изследвания потвърждават връзката между ядрените опити и ръста на хронични заболявания сред местните – включително различни форми на рак, заболявания на щитовидната жлеза, имунологични нарушения и вродени малформации. Освен физическите последствия, учени отчитат и сериозни психологически травми – много местни жители страдат от стрес, тревожност и страх за здравето и бъдещето на своите семейства.
Затваряне и днешна значимост
Последната ядрена експлозия на Семипалатинския полигон се осъществява през 1989 г. След разпадането на Съветския съюз и обявяването на независимостта на Казахстан, през 1991 г. площадката е окончателно закрита. Днес, Атомното езеро Чаган и целият район се превръщат в символ на опасностите, свързани с ядрените технологии, и във важна тема за изследване – както за страданията и здравословните последици за хората, така и за дългосрочното въздействие върху околната среда.
Научна работа и поколения напред
Редица учени продължават да изследват жителите на Семипалатинск, опитвайки се да установят не само последствията за засегнатите хора, но и за техните потомци. Въпросът за дълготрайното влияние на радиационното замърсяване върху бъдещите поколения остава открит, а Чаганското езеро продължава да напомня – и предупреждава – за цената на ядрената надпревара.
