„Небостъргач“ остава далеч от върховете в екшън жанра

К огато филм носи заглавие като „Небостъргач“, той дава на журналистите неограничени възможности да поставят метафорични, псевдооригинални заглавия на ревютата и материалите си за него.

„Небостъргач“ се срутва, „Небостъргач“ няма здрави основи, и така нататък.

Всичко това, разбира се, са клишета. Клишетата са и основният проблем на новия високобюджетен блокбъстър със суперзвездата Дуейн Джонсън в главната роля.

Самият Джонсън нееднократно заяви в седмиците преди излизането на филма, че лентата прави своеобразен кинематографичен реверанс към класиките в своя жанр като „Умирай трудно“ с Брус Уилис и „Ад в небето“ с Пол Нюман и Стив МакКуийн. Проблемът на филма е именно в това, че в нито един момент

не се издига над клишетата,

превърнати в такива от филми като вече споменатите два класически хита и твърде познати на зрителската аудитория.

Налице са всички пределно очаквани моменти – бягство по рушащ се мост, задържан на мястото си единствено от главния герой, предателство от страна на най-добрия приятел на героя, хакер, който свършва работата си за антагонистите и е безцеремонно застрелян веднага след това, и, разбира се, онзи скок. 

Именно този скок беше изобразен на първия постер за лентата и с него завърши първия трейлър за нея. Тази каскада е и безспорно най-добре инсценираната в целия филм – цялото надграждане на напрежението до сюблимния момент на скока е изпълнено с финес от режсьора Търбър Маршал, а самият подвиг е заснет с класически забавен кадър.

Встрани от това, филмът компетентно илюстрира останалите изброени клишета, на които се опира сюжетната му структура, но не надгражда нищо над тях. В този смисъл „Небостъргач“ има солидни основи, взаимствани от свои жанрови предшественици, но, напук на заглавивто си, се издига твърде ниско над тях.

Магическата съставка, която прави „Ад в небето“ и „Умирай трудно“ класики и която липсва на „Небостъргач“,

е оригиналният подход.

В „Ад в небето“ има подчертан акцент върху елементите на хорър, съспенс и клаустрофобия, а по-голям антагонист в действието от самата горяща сграда просто няма. В „Умирай трудно“ пък доминира самоироничния тон в целия сценарий, персонифициран най-вече в поведението на култовия главен герой МакКлейн.

„Небостъргач“ някак просто проследява приключенията на главните си герои с псевдодраматичен патос, който не въздейства на никого именно защото клишетата идват едно след друго и зрителят не чувства опасност за героите на екрана. Решението на всеки потенциален проблем за тях се вижда още преди проблемът реално да е възникнал.

С това се изчерпва и дълбочината на персонажите като личности. В ролите на главния герой и неговата съпруга Дуейн Джонсън и Нийв Кембъл все пак намират начин да блеснат със собствената си харизма, тъй като действието им предоставя предостатъчно героични моменти.

Джонсън очаквано изнася целия филм на невероятно широките си рамене, но героинята на Кембъл е тази, която изненадва зрителя с дръзко и находчиво поведение в сцените, в които е отделена от вездесъщия си съпруг. Встрани от това, всички останали роли до голяма степен илюстрират познати стереотипи – единственият звезден момент на антагониста е грандиозната му смърт, заснета по същия начин като гибелта на Ханс Грубер, злодея в „Умирай трудно“, изигран от легендарния Алан Рикман, в явен визуален поклон към класиката.

В заключение със сигурност трябва да се вземе предвид и контекста на времето, в което „Небостъргач“ излиза. В лентата има редица моменти, заснети с видима употреба на зелени екрани и компютърно генерирана анимация – един от тях със сигурност е преминаването на главния герой по ръба на външната стена на сградата, която изглежда крещящо едноцветна и нереална.

В друг месец лентата вероятно нямаше да пострада от това, но след само две седмици конкуренция по киносалоните ще му бъде „Мисията невъзможна: Разпад“, шестата част от поредицата с Том Круз, известна именно с практическите си каскади и безумните подвизи на легендарния Круз, който в действителност вися от прозорците на „Бурж Халифа“ в четвъртата си „Мисия“ без услугите на дубльор.

Именно това препоръчвам и на търсещите адреналинови тръпки в киносалона – изчакайте „Мисията невъзможна: Разпад“, който вече е гръмко хвален от критиците отвъд океана като най-добрия екшън филм от няколко години насам. „Небостъргач“ остава твърде далеч от върховете в екшън жанра.

Четете още за кино:

Най-очакваните касови филми това лято

Филмовите продължения с жени, които искаме да видим

Как „Междузвездни войни“ станаха междурасови

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.