"Rampage: Унищожителите" е адаптация на популярна аркадна видеоигра от 80-те години на миналия век – и ако целта на създателите е била диалогът във филма също да звучи, сякаш героите излизат от 80-те, то те са я постигнали. Най-новият филм със суперзвездата Дуейн Джонсън е ни повече, ни по-малко от огромна доза мачо развлечение в киносалона с грандиозни специални ефекти.
Какво слуша Скалата по време на тренировка
Прекрасните момичета в семейството на Скалата
Лентата сякаш комбинира всички мачистки клишета в историята на киното.
Джонсън налага своето алфа присъствие още от първата си сцена и останалата част от филма на практика представлява серия от успешни негови опити да го запази – първо, в компанията на работния си екип, след това - лице в лице с Джефри Дийн Морган, и за финал - в схватки с 40-метров вълк и 60-метров крокодил.
Главната роля е не просто написана за екшън герой – в амплоато на приматолог и бивш военен Джейсън Стейтъм би изглеждал смешно, а Вин Дизел би ни приспал на петата минута с монотонния си глас. На свой ред сериозен актьор от калибъра на Хю Джакман или Майкъл Фасбендър би изглеждал също толкова не на място заради репутацията си и извънекранния си имидж.
Не, ролята е написана конкретно за човека, когото познаваме като "Скалата", и той балансира умишления хумор, сериозността и хиперболизираните екшън подвизи на своя герой по начин, който малцина екшън икони в историята на жанра са овладели. Ако досега Дуейн Джонсън е надничал през вратата на пантеона на Арнолд Шварценегер и Силвестър Сталоун, сега вече там му издигат статуя.
Историята зад "Rampage: Унищожителите" е откровено нелепа и леко смехотворна –
експериментална биоформула кара животни да пораснат с изключителна скорост и ги прави десетократно по-агресивни, отколкото иначе са. В подобна абсурдна сюжетна обстановка главният герой трябва да бъде своеобразна котва за зрителя.
Той трябва едновременно да бъде достатъчно духовит и забавен, за да не е в дисонанс с генералния тон на действието, но и да третира случващото се на екрана с достатъчно желязна сериозност, за да не превърне екшън филма в комедия от пародийния вид. Зрителят трябва едновременно да се идентифицира с него, но и да запази дистанция, бидейки наясно, че не може да извърши неговите подвизи.
Точно по тези параграфи главната роля в "Rampage: Унищожителите" експлоатира всички силни страни на Дуейн Джонсън като екшън герой – извънземната му физика смайва, докато звездният му чар омайва; редките му шеговити подмятания попадат в целта, без да намаляват ефекта от драматичните мачо фрази от рода на "Да вървим да спасим света!" или "Не се закачай с приятелите ми, ко**ле!", които се явяват като своеобразни тестостеронни кулминации на екшън сцените.
Джонсън може да прави всичко това – и всъщност е способен и на много повече, но това е тема за съвсем отделна статия. След като веднъж е открил своя крайъгълен камък в лицето на съвършено изиграния си главен герой, "Rampage: Унищожителите" спокойно се впуска в дебрите на своя жанр, заливайки зрителите с тонове безмозъчно, но и напълно безобидно забавление.
Огромни животни прелитат през големия екран с рев на уста, докато подмятат коли или събарят небостъргачи; мотивът им да излязат от естествената си среда и да се озоват насред Чикаго са действията на смехотворно глупавите антагонисти, които ги привикват чрез секретен нискочестотен радиосигнал. Поддържащите персонажи на свой ред са ходещо клише до ходещо клише, сред които единствено Джефри Дийн Морган изпъква с провлачен каубойски акцент и саркастично поведение.
Това, което отделя "Rampage: Унищожителите" от несравнимо по-лоши и също толкова зрелищни филми като тези от поредицата "Трансформърс", е липсата на обидни стереотипи от расистки или сексистки характер. Лентата всъщност се опира на категорично положително послание в своето ядро, а именно да се уважава природата и нейните естествени обитатели.
Разбира се, то е почти задушено от титаничните схватки, прелитащите хеликоптери и изтребители, изстреляните снаряди и мускулите на главния герой, но е важно, че все пак е там и че то е водещият мотив за всичките блясъци и гръмотрясъци на екрана, а не война между говорещи роботи или пък между вампири и върколаци.
Общото критическо мнение до голяма степен се покрива с това, изразено от мен самия в това ревю – лентата има точно разполовяващите 50% одобрение в Rotten Tomatoes. "Rampage: Унищожителите" не може да се отрече изцяло, но и не може да се препоръча на никого извън киноманите от мъжки пол, които търсят леко и безобидно забавление в киносалона заедно с най-добрите си приятели. Те със сигурност ще го открият в най-новия филм със Скалата.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
