„Смъртоносни машини“ и многото им дефекти

Ж анровете на научната фантастика и фентъзито са сред малкото останали в популярните изкуства, където творците все още намират вдъхновение и начини да са оригинални, иновативни и различни. Преди само няколко седмици дадох като пример за това Джоан Роулинг и нейния магически свят, доразвит за пореден път със страхотния „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“. 

Магията на „Хари Потър“ излиза от света на децата

Името на Питър Джаксън също носи немалка тежест в тези жанрове. Награденият с няколко награди „Оскар“ създател на поредиците „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“ се е доказал като визионер и специалист в адаптацията на такива литературни творби на големия екран.

„Смъртоносни машини“, най-новият научнофантастичен екшън по киносалоните, се рекламира по постери и билбордове именно като създаден от Питър Джаксън. Но ако решите да го гледате и впоследствие си тръгнете разочаровани от киното като мен, не забравяйте, че новозеландецът е само продуцент на филма и нищо повече.

Лентата носи всички белези на произведение на начинаещи в своята професия хора. Режисьор е Крисчън Ривърс, който дотук е работил като специалист по визуалните ефекти към филмовите продукции на Джаксън. „Смъртоносни машини“ е неговият режисьорски дебют и Ривърс не оставя място за съмнение кои аспекти от новото му амплоа му се удават.

Филмът представя множество страхотни картини, видимо конструирани както с помощта на компютърно генерирани изображения, така и чрез употребата на практически ефекти като миниатюри. Ривърс умело разгръща антиутопичния свят на сюжетното действие чрез красноречиви и подробни панорами.

Оттам насетне начинаещият режисьор показва, че му липсва изграден личен стил. Кадрите в близък план на редица персонажи са безразборни и с неравномерна дължина, камерата изоставя хората по средата на изреченията им. Схватките варират като качество на заснемане, но повечето от тях страдат от честа смяна на гледната точка с цел замаскиране на недотам добра хореография.

Но това са обясними грешки, лесно пренебрежими в общия контекст на продукцията. Те не са най-големият проблем на „Смъртоносни машини“. Това е непреодолимата комбинация от лоша актьорска игра и клиширан сценарий.

Научнофантастичният филм представя антиутопично бъдеще, в което малка част от човечеството е преживяло апокалиптичен конфликт през 21-ви век и сега продължава живота си в подвижни градове, които консумират всички останали ресурси на планетата. Обстановката е интересна и предлага много възможни пътища за развитие на сюжета.

Началото на лентата предлага немалко остроумни препратки към нашето време. Текущото десетилетие е определено като „Ерата на екраните“, а един от персонажите подмята, че по това време хората вероятно са забравили как да четат и да пишат. На свой ред Миньоните – да, онези досадни жълти човечета от всевъзможни реклами – пък са наречени „американските божества“ на 21 век.

Но всякакъв социален коментар за настоящето спира след тези иронични вметки в диалога в самото начало. Вместо това навлизаме в поредната клиширана история за аутсайдерка без родители, която се опитва да спре амбициозен мегаломан, който иска да построи оръжие, с което да премахне всичките си неприятели.

Да, знам какво си мислите – „Междузвездни войни“ от 1977 година се обажда и си иска обратно сюжета. За съжаление, именно до това може да се сведе историята зад „Смъртоносни машини“, ако оставим настрана зрелищните преследвания, експлозии и хитроумни машинарии.

На това се дължат и клишираните реплики в диалога. Много от тях са познати до такава степен, в която човек потръпва от неудобство, когато гледа как не дотам известни актьори като Хера Хилмар и Робърт Шийхън, които изпълняват главните роли тук, ги изричат с излишна драма и театралничене в гласовете си.

Не помага и свръхепичният саундтрак на Том Холкенборг, познат още като Джънки XL. Гръмкият му стил, усвоен от ментора му Ханс Цимер, приляга на филми като „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ и „Лудия Макс: Пътят на яростта“, но в „Смъртоносни машини“ звучи твърде, твърде драматично.

Хюго Уивинг изпълнява със стопроцентова компетентност ролята на злодея Валънтайн, но сценарият не му предлага възможност да изгради особено оригинален персонаж. Едва загатнатият му произход – на амбициозен археолог от нищожно семейство – всъщност звучи далеч по-интересно от чертите и мотивите, на които действието акцентира, най-вече в края си.

Невъзпятата икона на популярното кино

Ролята на корейската попзвезда Джихае също е сведена до редица мачо шегички в стил „Арнолд Шварценегер от 80-те“, а героинята в нито един момент не излиза извън рамките на стереотипния азиатски герой. Всички тези недостатъци на филма всъщност могат да се сведат до един общ знаменател, който може и да прозвучи шокиращо на мнозина, но е водещият фактор за качеството на лентата.

Истината е, че бюджетът от 100 милиона долара, колкото и впечатляващо да звучи на средностатистически човек, просто не е достатъчен за продукция от ранга на „Смъртоносни машини“. Очевидно е, че тук повечето средства са отишли за качествената визуална направа на филма, която безспорно е налице – но дори не са стигнали, за да бъде нает за режисьор Питър Джаксън, а не неговото протеже.

Затова и актьорският състав се води от имена като Хера Хилмар и Робърт Шийхън, които дори не успяват да контролират мимиките си до съвършенство в ключовите драматични моменти. За сравнение, научнофантастични проекти с подобни сюжети като „Стар Трек“, „Междузвездни войни: Последните джедаи“ и „Отмъстителите“ имат бюджети между 150 и 300 милиона долара – заради което имат и режисьори като Джей Джей Ейбрамс, както и актьори като Робърт Дауни Джуниър.

С твърде малко пари за поправки и твърде неопитен екип зад кормилото, тези „Смъртоносни машини“ бързо издишат и се разпадат под комбинираната тежест на многото си дефекти. Измежду касовите заглавия до края на 2018-та ни остава надеждата, че „Аквамен“ ще изненада всички приятно и ще завърши годината с позитивен тон.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.