П рез 1943 г. камуфлажен кораб отплава от Австралия за Англия, превозвайки свръхсекретен товар — един-единствен млад птицечовец.
Кръстен на бъдещия си собственик — британския премиер Уинстън Чърчил — редкият монотремен е безпрецедентен подарък от страна, отчаяно търсеща благоволението му, докато Втората световна война се разраства в Тихия океан и почуква на прага ѝ.
Но само дни след пристигането си в Англия, докато войната бушува в моретата, Уинстън е открит мъртъв в специално изграденото си водно убежище — т.нар. „платипузарий“.
Опасенията от дипломатически скандал водят до потулване на цялата история — включително самото съществуване на животното.
Тялото на Уинстън е консервирано, препарирано и тихомълком преместено в офиса на неговия именит съименник. Междувременно, слуховете, че смъртта му е причинена от шок вследствие на ударна вълна, предизвикана от немска подводница, започват деликатно да се разпространяват.
Кой или какво действително е убило Уинстън, остава загадка — досега.
The mystery of Winston Churchill's dead platypus was unsolved, until now https://t.co/OvRYKx1TOs
— BBC News (World) (@BBCWorld) August 2, 2025
- Двама Уинстъновци и една война
Светът винаги е бил очарован от птицечовките. Тези яйцеснасящи бозайници с човка и крака на патица, тяло на видра и опашка като на бобър, дълго са били смятани за измислица — таксидермичен трик.
За Чърчил, запален колекционер на редки и екзотични животни, мистиката около птицечовката прави желанието му да притежава една — или шест — още по-силно.
През 1943 г. той споделя тази мечта с австралийския външен министър Х. В. „Док“ Еват.
За Еват фактът, че Австралия е забранила износа на вида, както и че птицечовките са известни с трудното си приспособяване към пътуване, не са били пречки, а просто предизвикателства за преодоляване.
Австралия се чувства изоставена от Великобритания, докато японските сили напредват. Ако няколко птицечовки можеха да наклонят везните в полза на подкрепата от Лондон, тогава — нека бъде така.
Природозащитникът Дейвид Флий, помолен да съдейства за мисията, е по-скоро скептичен.
„Представете си човек с отговорностите на Чърчил, по време на най-мрачните дни за човечеството в Европа и Азия, който намира време не само да мисли, но и да поиска половин дузина патешкоклюни“, пише той в книгата си Парадоксалният птицечовка (1980).
Флий успява да убеди политиците да намалят броя на животните до едно. Младият Уинстън е заловен от река край Мелбърн скоро след това.
За него е построено специално местообитание — с дупки, облицовани със сено, и прясна вода от местен поток. Менюто включвало 50 000 червея и крем от патешки яйца като лакомство. Назначен е придружител, който да се грижи за всяка негова нужда по време на 45-дневното пътуване.
Уинстън прекосява Тихия океан, преминава през Панамския канал и влиза в Атлантическия океан — преди да се случи трагедията.
В писмо до Еват Чърчил съобщава с „натъжен тон“, че птицечовката, „любезно изпратена до него“, е починала в последния етап от пътуването. „Загубата му е голямо разочарование за мен“, пише той.
Смъртта на Уинстън е държана в тайна години наред, за да се избегне скандал. Въпреки това вестниците започват да публикуват спекулации. Корабът се е натъкнал на немска подводница, твърдят те, и чувствителният Уинстън е бил разтърсен до смърт от последвалите експлозии.
„Малко животно със свръхчувствителна човка, способно да улавя и най-лекото движение на комар по дъното на потока, няма как да понесе човешко дело като дълбочинна бомба“, пише Флий по-късно.
- Разкрита мистерия
„Изкушаваща история, нали?“, казва докторантът Харисън Крофт пред BBC.
Но според него, това винаги е звучало съмнително.
Миналата година той решава да тръгне по следите на истината.
След проучване в архивите в Канбера и Лондон, студентът от университета „Монаш“ открива документация от екипажа на кораба, включително интервю с придружителя на Уинстън.
„Направена е нещо като аутопсия. Той беше категоричен — не е имало експлозии, всичко на борда е било тихо и спокойно“, разказва Крофт.
Същевременно в Сидни, в Австралийския музей, друг екип проучва личната колекция на Дейвид Флий. Архивистите там също са водени от въпроса — какво наистина е убило Уинстън?
„Качваш се в асансьора и някой мамолог веднага те пита — има ли архивно доказателство, че е умрял от подводничарски взрив?“, споделя Робърт Дули, архивист на музея.
Стажанти от Университета в Сидни започват дигитализацията на архива. Още през 40-те се е знаело, че птицечовките са ненаситни. В Обединеното кралство дори е пусната обява — на млади момчета се предлага заплащане, за да ловят червеи за Уинстън.
Но стажантите откриват, че по време на пътуването дажбите са били ограничени, тъй като запасите започнали да се развалят.
Решаващи обаче се оказват температурните записи от пътуването. Макар направени в най-хладните часове (8 сутринта и 18 часа), данните показват, че при преминаването на Екватора, температурата на водата се е задържала над 27°C — праг, който днес се смята за опасен за птицечовките.
С помощта на съвременните научни знания, екипът установява, че Уинстън буквално е бил сварен жив.
Въпреки че не изключват напълно версията за подводница, учените са категорични: високите температури са били фатални.
„По-лесно е да обвиним германците, отколкото да признаем, че не сме се справили с храненето и охлаждането му“, казва Юън Коуън пред BBC.
„Историята винаги зависи от този, който я разказва“, добавя Пол Заки.
- Птицечовешката дипломация приключва
Австралия не се отказва. През 1947 г., след успешното първо развъждане на птицечовки в плен, Дейвид Флий убеждава правителството да позволи на зоопарка в Бронкс да приеме три животни с дипломатическа цел — укрепване на връзките със САЩ.
Този път пътуването е публично. Бети, Пенелопе и Сесил акостират в Бостън с огромен медиен интерес и са ескортирани с лимузина до Ню Йорк. Там австралийският посланик символично храни животните с първия червей.
Бети умира скоро след пристигането, но Пенелопе и Сесил бързо се превръщат в знаменитости. Планира се сватба. Таблоидите следят всяка тяхна стъпка. Въпреки че птицечовките по природа са самотници, медиите им приписват любовен сюжет.
До 1953 г., когато настъпва тяхната четиридневна афера — описвана като „целодневни оргии на любовта“, подхранвани с „огромни количества раци и червеи“.
Пенелопе започва да гнезди, предизвиквайки световно вълнение. Но след месеци на очакване и специални грижи, в гнездото не е открито нищо — освен очевидно раздразнена Пенелопе. Тя е обвинена в симулиране на бременност, за да получава повече червеи и по-малко внимание от Сесил.
Скандалът подкопава нейната репутация. През 1957 г. тя изчезва. Спасителната операция завършва с изявление: „предполага се за изгубена и вероятно мъртва“.
На следващия ден Сесил умира — според медиите „от разбито сърце“.
С тях умира и всяка надежда за т.нар. птицечовешка дипломация.
През 1958 г. зоопаркът в Бронкс прави последен опит за размяна, но животните не преживяват годината. Австралия затяга закона за износ. Оттогава само две птицечовки са напуснали страната — живеят в зоопарка в Сан Диего от 2019 г. насам.
