С якаш не е достатъчно да слушаш как колега говори твърде силно по телефона, друг блъска по клавиатурата си, а трети подсмърча и кашля заради поредната настинка, сега психолози разкриха и една скрита заплаха в злощастните офиси с отворен план: по-висок риск от тормоз на работното място.
Това е заключението на изследване на учени от Linköping University в Швеция, които са проучили преживяванията на 3300 случайно подбрани служители, работещи или в голям общ офис, в малки споделени офиси с няколко колеги, или в собствен кабинет.
„Увеличеният тормоз е осезаема негативна последица от начина, по който се избира да бъде организирано работното място“, казва авторът на изследването и професор по психология Майкъл Розандер в изявление. Той добавя: „Важно е да се подчертае това, тъй като досега не е било изследвано“.
Въпреки че множество изследвания вече са показали, че те са неблагоприятни за щастието, здравето и продуктивността на служителите, офисите с отворен план стават все по-разпространени. Работодателите често ги хвалят, защото насърчават сътрудничеството и намаляват разходите за недвижими имоти.
В проучването 21% от участниците съобщават, че работят в традиционен офис с отворен план, без достъп до лични пространства. 9% са заети в т.нар. „офиси, базирани на дейности“ (activity-based offices), където служителите работят в общо пространство, но имат и достъп до определени помещения, които могат да използват, когато изпълняват задачи, изискващи среда без разсейване. Останалите участници работят или в собствен кабинет, или споделят офис с малък брой колеги.
Изследователите установяват, че работата в офис с отворен план е свързана с ясно увеличаване на риска от тормоз в сравнение с работата в индивидуален кабинет или в малък споделен офис.
Анализът показва, че тази разлика остава дори когато се вземат предвид фактори като личностните характеристики на отделните служители и подкрепата за дистанционна работа.
Розандер и колегите му смятат, че проблемът при офисите с отворен план е, че е по-лесно да се забележи, и да се подразниш, от поведението на колегите. Фрустрацията може лесно да доведе до това хората да решат да „направят нещо“ по повод тези раздразнения, което лесно може да ескалира в тормоз, ако не бъде управлявано правилно.
В същото време традиционните офиси с отворен план нямат лични пространства, в които жертвите на тормоз да могат да се оттеглят.
Офисите с отворен план, базирани на дейности, не показват същия повишен риск от тормоз като традиционните – разлика, която изследователите отдават на наличието на частни помещения.
Въпреки това екипът отбелязва, че служителите и в двата типа офиси с отворен план съобщават, че са по-склонни да сменят работата си в сравнение с тези, които имат собствен кабинет или малък споделен офис.
Според Розандер едно възможно обяснение за този резултат е, че както традиционните, така и офисите, базирани на дейности, са по-податливи на разсейване. Въз основа на резултатите си изследователите казват, че има поуки за работодателите, които вече имат, или планират да въведат, офиси с отворен план.
Първата, според екипа, е да има план за справяне с раздразненията и конфликтите между служителите, преди те да ескалират. Събирането на хора със сходни задачи и нужди в едно пространство може да намали риска от смущения.
Също толкова важно е предоставянето на помещения, в които служителите могат да работят необезпокоявани, когато е необходимо, както е при офисите, базирани на дейности.
„Традиционните офиси с отворен план сами по себе си са негативни за индивида, за продуктивността и правят хората по-склонни да напуснат работата си. Социалното взаимодействие също страда“, казва Розандер.
„Затова си струва да се помисли как да се справим с това“, казва в заключение той.
