Празник е! Кои светци почитаме днес

Н а 2 септември Българската православна църква почита паметта на Св. мъченик Мамант, на Преп. Йоан Постник, патриарх Константинополски и на 3618-те мъченици, пострадали в Никомидия.

Св. мъченик Мамант се родил в началото на втората половина на третия век в Пафлагония, област в северната част на Мала Азия, между Понт и Витиния. Родителите му – Теодот и Руфина – били знатни и богати римски патриции. Те открито изповядвали своята вяра в Христа. По време на гонението при римския император Валериан те били хванати и отведени в Кесария, където са изправени на съд. Увещавани са да се откажат от евангелската вяра, но тъй като не се съгласяват, са затворени в тъмница.

Теодот умрял в затвора, а Руфина, която била по това време в напреднала бременност, поразена от смъртта на мъжа си, родила преждевременно сина си Мамант и починал при раждането.

В това време в Кесария Кападокийска живеела добродетелна и благочестива вдовица, която се казвала Амия. Господ й внушил добрата мисъл да изпроси от управителя на областта разрешение да погребе телата на починалите християни. Като видяла сирачето, тя решила да го вземе, да го отгледа и възпита като свой собствен син.

Мамиан показвал благочестие, което трогвало всички. Но благородната Амия нямала щастието да завърши възпитанието на своя любим питомец.

Тя починала, когато той бил едва на 14 години. Скоро след смъртта й гонението срещу християните в Мала Азия избухнало наново. На областния управител било доложено, че Мамант не само изповядвал християнската вяра, но и се стараел да обръща към нея съучениците си в училището.

Император Аврелиан, който по това време се намирал в Кесария, повикал при себе си 15-годишния момък и почнал да го убеждава да се отрече от Христа.

След като това не помогнало императорът заповядал да бият жестоко младия човек, а накрая заповядал да бъде хвърлен в морето. Но по чудесен начин ангел Господен го освободил от ръцете на мъчителите и отвел в пустинната планина около Кесария. Слухът за неговия чуден живот в планината стигнал до управителя на областта. Той пратил войници да го доведат в Кесария.

Изправен бил на разпит. Мамант изповядал отново вярата си в Христа Господа и отново бил предаден на жестоки мъчения. Накрая палачите го изоставили мислейки го за мъртъв. Подкрепян от небесна сила, мъченикът стигнал до една пещера вън от града и там предал душата си на Бога в 275 година. От това време вярващите идвали често в тази пещера, за да поменуват светия мъченик. На гроба му ставали чудеса.

По-късно край Цариград бил изграден манастир "Св. Мамант". Този манастир е известен у нас и с това, че в него се поминал Свети Теодосий Търновски.

Преподобният Йоан Постник патриарх Константинополски, се подвизавал по времето на императорите Юстин, Тиберий и Маврикий. Патриарх от 582 до 595 г. Първоначално бил майстор на златни изделия. По своя добродетелен живот бил мъж благочестив, обичащ нищетата и богобоязлив. Приема монашеството под влияние на монаха Евтихий, който по-късано става патриарх и го прави свой наследник.

Водел постнически и добродетелен живот до самата си смърт, както свидетелстват за това чудесата му. С молитвата си и кръстното знамение той укротил силно морско вълнение. Направил да прогледне един слепец на име Иоан, от Газа, полагайки на очите му частица от Тялото Христово с думите: “Изцелилият слепия по рождение, да изцели и тебе”, и слепият на часа прогледнал.

При царуването на римските императори Диоклетиан и Максимиан в Никомидия пострадали за Христа 3618 мъченици, дошли от Александрия.

След убийството на свети Петър, архиепископ Александрийски, убийците му повярвали в Господа, заедно с всичките си домашни и с много други, желаещи да умрат за Христа. Вземайки със себе си жените и децата си и всичките си близки, те доброволно отишли в Никомидия на мъчение за Христа и се явили пред царя, възкликвайки: “Ние сме християни!”.

Като чул това, Диоклетиан се смутил и отначало посредством ласкателства ги увещавал да се отрекат от Христос, но когато те не се подчинили, заповядал на войниците да ги посекат пред него с мечове и да хвърлят телата им в планинските пропасти.

Много години по-късно честните мощи на светите мъченици били намерени, поради последвалите от тях чудеса.