Х раната е жизненоважна – тя осигурява на организма енергия и хранителни вещества. Затова е напълно естествено повечето хора често да мислят за ядене.
Диетологът Олег Швец обяснява как могат да се намалят натрапчивите мисли за храна и какви са механизмите, чрез които мозъкът ни ги предизвиква.
Два механизма, чрез които мозъкът ни кара да мислим за храна
Хомеостатичен механизъм: сигнал за истински глад
Този механизъм се активира, когато на тялото му липсва енергия за поддържане на жизнените процеси. Той се регулира от хормоните лептин и грелин. Лептинът потиска апетита, когато енергийните запаси са достатъчни, а грелинът засилва чувството за глад. Ако човек не е ял дълго време или приема твърде малко калории, мислите за храна са естествен сигнал от организма.
Хедонистичен механизъм: желанието за нещо вкусно
За разлика от физическия глад, този механизъм предизвиква мисли за храна дори без реална нужда от калории. Най-често става дума за храни, богати на мазнини, сол или захар. Техният вид, мирис или дори реклама активират центровете за удоволствие в мозъка. Стресът, емоциите, скуката и средата допълнително усилват този ефект.
Изследвания показват също, че рецепторите в червата могат да влияят върху желанието за определени храни, като изпращат допълнителни сигнали към мозъка.
Как да спрете постоянно да мислите за храна: Вижте нашите 9 съвета в ГАЛЕРИЯТА.
