Ж ена подобри рекорда за живот с трансплантиран свински бъбрек.
Тауана Клуни, жена от Алабама, която миналата година стана третият човек, на когото беше трансплантиран свински бъбрек, все още се възстановява добре след операцията.
След като изминаха два месеца от операцията, Луни е най-дълго оцелелият реципиент на такъв орган до момента.
През ноември 2024 г. в NYU Langone Health е извършена новаторската операция на Клуни. Тя е в списъка на чакащите от 2017 г., а сложното ѝ здравословно състояние означава, че медиците не са убедени, че някога ще намерят подходящ човешки донорски орган. Затова те се насочват към все още експерименталната процедура за използване на генетично редактиран свински бъбрек.
Използването на животински органи за трансплантации, известно като ксенотрансплантация, отдавна е цел на учените, които се опитват да намалят недостига на донорски органи. По данни на Администрацията за здравни ресурси и услуги на САЩ всеки ден умират 17 души, които са в списъка на чакащите за трансплантация. Наред с други технологични постижения, намирането на начин за безопасно трансплантиране на животински органи на хора може да се окаже жизненоважен спасителен пояс.
Ключът към успеха на ксенотрансплантацията е възможността да се използва редактиране на гени, за да се направят животинските органи възможно най-съвместими с човешкото тяло. В случая на Клуни медицинският екип е успял да надгради предишни изследвания и полученият от нея бъбрек е бил с 10 отделни генни редакции.
Предишните двама живи реципиенти на генно редактирани бъбреци - Рик Слейман и Лиза Пизано - починаха в рамките на два месеца след операциите си. В случая на Слайман внезапната му смърт не е пряко свързана с трансплантацията. Пизано е имала други сериозни медицински усложнения, включително сърдечно заболяване, а трансплантираният бъбрек е трябвало да бъде отстранен след няколко седмици, когато е установено, че не получава достатъчно кръв.
Клуни е включена в списъка на чакащите за трансплантация, след като развива хронично бъбречно заболяване, свързано с прееклампсия по време на бременността. Положението ѝ се усложнява допълнително от факта, че тя има само един бъбрек, тъй като през 1999 г. е дарила другия на майка си. Живият донор дава по-висок приоритет в списъка на чакащите за трансплантация, но въпреки това водещият хирург д-р Робърт Монтгомъри описва шансовете ѝ да намери подходящ донор като „едно на милион“. Ксенотрансплантацията е разрешена в краен случай.
Операцията на Клуни е успешна и тя е изписана 11 дни по-късно, все още под зоркото наблюдение на медицинския екип. След операцията тя остава в Ню Йорк, но се надяваме, че впечатляващото ѝ възстановяване ще означава, че скоро ще може да се върне у дома в Алабама.
„Ние сме доста оптимистично настроени, че това ще продължи да работи и ще работи добре за значителен период от време“, каза Монтгомъри пред Associated Press.
Макар че има някои много ранни признаци на отхвърляне на органите, обяснява Монтгомъри, екипът е успял да ги улови и да ги лекува благодарение на уроците, научени от предишни изследвания. Оттогава насам Луни продължава да се възстановява добре, а органът функционира нормално.
Ксенотрансплантацията все още е в началото си, но екипът, а и самата Луни, са оптимистично настроени за нейния напредък и за това какво може да означава той за бъдещето на тази технология.
„Аз съм свръхжена. Това е нов поглед към живота“, казва Луни пред Associated Press.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
