П реди много хилядолетия на остров Сулавеси, Индонезия, хората стриват пигмент и рисуват прасета и хора по стените на една пещера.
(Във видеото може да научите повече за: Пещерни рисунки в Испания показват, че неандерталците са първите художници)
С помощта на най-съвременни техники учените са установили, че тези древни изображения биха могли да включват най-старите известни фигуративни и сюжетни примери за изкуство в света. Те датират отпреди поне 51 200 години - по-стари от предишните рекордьори с хиляди години.
"Тази композиция, която изобразява човекоподобни фигури, взаимодействащи със свиня, е най-ранният известен оцелял пример за изобразително изкуство и визуално разказване на истории в света", пише екип от археолози, ръководен от Adhi Agus Oktaviana и Maxime Aubert от университета Griffith в Австралия.
Cave Painting of a Pig Hunt Could Be The Oldest Story Ever Recorded https://t.co/iUs1bqmkNL
— ScienceAlert (@ScienceAlert) July 3, 2024
"Откритията ни показват, че фигуралните изображения на антропоморфни фигури и животни имат по-дълбок произход в историята на съвременното човешко (Homo sapiens) изобразително изкуство, отколкото е признато досега, както и представянето им в композиционни сцени", пишат археолозите.
Археолозите от известно време знаят за богатството на Сулавеси от древни пещерни изкуства. През 2019 г. екип, в който участва и Оберт, открива, че сцена в пещера, наречена Leang Bulu' Sipong 4, в която човекоподобни фигури кавалерстват с животни, е на възраст до 43 900 години. По онова време това беше най-старото идентифицирано до момента пещерно изкуство, което съдържа някакъв вид разказ.
Две години по-късно друга пещерна рисунка в Сулавеси, открита от екип, в който участва и Оберт, постави рекорд за най-стара рисунка, изобразяваща реален предмет, с изображение на прасе, датирано отпреди поне 45 500 години.
В новото изследване е използван нов метод за датиране и е установено, че изкуството от Leang Bulu' Sipong 4 е не само по-старо, отколкото смятахме, на около 48 000 години, но и че недатирано досега изкуство в друга близка пещера, наречена Leang Karampuang, е още по-старо.
Новата техника се нарича лазерно-аблационно изобразяване на уранови серии и разчита на особеност на отлагането на варовика в пещерите. Когато водата се просмуква през варовиковата скала на пещерата, тя събира малко количество уран. След това, когато водата тече над пещерна картина, тя отлага слой калцит, който постепенно се натрупва през хилядолетията - не достатъчно, за да скрие картината, но достатъчно, за да остави тънък слой.
С течение на времето уранът се разпада на торий с точно определена скорост. Тъй като торият не е разтворим във вода, всички измервания на елемента в калцитното покритие трябва да представляват следи от уран, които са се разпаднали след изпаряването или оттичането на водата от повърхността.
С помощта на лазерна аблация изследователите отстраняват и измерват урана и тория в пробите. Познавайки скоростта на радиоактивно разпадане, те използват тези количества, за да изчислят времето, изминало от отлагането на калцита върху картините.
Този метод за датиране позволи на изследователите да преизчислят възрастта на сцената Leang Bulu' Sipong 4.
След това го прилагат към картината в Leang Karampuang, която изобразява с много слаб и донякъде развален червен пигмент три човекоподобни фигури, взаимодействащи със свиня. Така се получи пещерна рисунка, която, доколкото ни е известно, е най-старото в света изображение на фигури, както човекоподобни, така и животински, и изобразява някаква история, макар че подробностите вече са изгубени от вековете.
Но това не е само една картина. Има много подобни и много стари пещерни рисунки на остров Сулавеси, както и на близкия остров Борнео, което подсказва, че регионът е от голямо значение за културната история на Хомо сапиенс.
"Въз основа на нашата работа по датирането сега изглежда, че изображенията на антропоморфни фигури (включително териантропи), взаимодействащи с животни, се появяват в късноплейстоценското пещерно изкуство на Сулавеси с честота, която не се наблюдава другаде до десетки хилядолетия по-късно в Европа", пишат изследователите.
"Това предполага, че в един ранен период от дългата история на H. sapiens в този регион се е развила богата култура на разказване на истории - по-специално използването на живописни изображения за разказване на визуални истории за взаимоотношенията между хората и животните", споделят още те,
Това слабо различимо прасе може да е най-важното прасе в човешката история.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
