Н ай-старите индивиди от пещерата Бачо Киро или групи тясно свързани с тях, са допринесли генетично за днешните хора, показват резултатите от геномно и генетично изследване на останки, открити в пещерата през миналата година. Това съобщават от Националния археологически музей с институт при БАН (НАИМ-БАН). Резултатите от изследването са публикувани в престижното научно списание Nature.
Международният изследователски екип е секвенирал геномите на
най-древните, сигурно датирани, анатомически съвременни хора в Европа, които са обитавали пещерата Бачо Киро.
Те са били от вида Homo sapiens, към който се отнасяме всички ние днес.
Миналата година научен екип, ръководен от изследователи от НАИМ-БАН и от Института по еволюционна антропология „Макс Планк” в Германия обяви откривнето на останки от Homo sapiens в България, в пещерата Бачо Киро до Дряново, които са били датирани радиовъглеродно между 43 000 и 46 000 години. Откритията документират най-ранните известни до сега Homo sapiens от късния палеолит в Европа и определят по-рано във времето началото на този голям културен преход. Това е най-ранното известно разпространение на съвременния Homo sapiens в средните ширини на Евразия.
Матея Хайдиняк и колегите ѝ сега са секвенирали геномите на пет индивида, установени в пещерата Бачо Киро. Четири от тях са на възраст между 43 000-46 000 години. Друг индивид, открит в по-горните пластове на пещерата, е датиран на около 35 000 години и най-вероятно се свърза с по-късната Ориняшка култура.
Сравнявайки геномите на тези индивиди с тези на хора, живели по-късно в Европа и Азия, изследователите от Института „Макс Планк”, установяват че
ранната човешка група е допринесла генетично за развитието на по-късни човешки популации.
Изненадващо, този генетичен принос днес се среща особено в Източна Азия и дори в Америка, а не в Европа, където са живели хората от пещерата Бачо Киро. Досега се е приемало че древните Homo sapiens от началния късен палеолит изчезват без генетичен принос към съвременните хора, които пристигнали по-късно, отбелязват учените.
Изследователите идентифицират неандерталска ДНК в геномите на най-древната популация съвременни хора от пещерата Бачо Киро. „По-голямата част от тази неандерталска ДНК се проследява в изключително дълги участъци, което показва, че тези модерни Homo sapiens са имали неандерталски предци от около 5 до 7 поколения назад в родословието си”, казва Матея Хайдиняк.
Според Сванте Пеебо, който е координирал генетичните изследвания, резултатите показват, че
първите модерни хора, пристигнали в Евразия, често се хибридизират с неандерталците.
Възможно е, дори някои от тях да са били изцяло претопени в местните неандерталски популации. Едва по-късно, пристигат по-големи групи от модерни Homo sapiens и заменят неандерталците, посочва Пеебо.
Анализът на данните на по-късният индивид, датиран на около 35 000 г., който е открит в горните пластове на пещерата, е бил от популация, която е генетично различна от най-ранните анатомически модерни хора в по-долните пластове.
„Съвремените популации на вида ни в Европа са генетично свързани по-близко с останките от по-късния индивид, от преди около 35 000 г., намиращ се в горните пластове на пещерата Бачо Киро”,
отбелязват Николай Сираков и Свобода Сиракова, които са ръководители от българска страна на българо-германския изследвателски проект.
Най-древните хомо сапиенс са открити в България
Два черепа могат да променят изцяло теорията за еволюцията
Впечатляващи находки: Хомо сапиенс се е появил 100 000 г. по-рано
Древните хора са се кръстосвали с неизвестен на науката вид
