Х ората не са единствените видове, които практикуват „безопасен секс“, въпреки че за един вид октопод това означава нещо съвсем различно, разказва Newsweek.
Морски биолози от Австралия са разкрили, че мъжките октоподи от вида Hapalochlaena fasciata нанасят точна отровна захапка на женските преди чифтосване.
И защо? Защото женските от този вид обикновено са два пъти по-големи от мъжките - и са склонни да изядат любовниците си, ако им се отдаде възможност.
„Отровното ухапване на женските ги прави неподвижни, което позволява на мъжките да се чифтосват успешно“, обясняват изследователите в статията си.
Отровата, използвана от синия октопод, е „тетродотоксин“ - може би най-известна като смъртоносната отрова, която се съдържа в рибата балон, чието месо се смята за деликатес, но може да убие, ако не се приготви правилно.
Тетродотоксинът е способен да парализира плячката и при лабораторни експерименти за чифтосване изследователите наблюдават, че мъжките октоподи използват ухапване, за да инжектират слюнка с тетродотоксин в аортата на партньорките си, за да избегнат канибализиране.
Отровата, използвана при този гамбит, не се произвежда от самия октопод, а се получава от симбиотични бактерии, които живеят в тялото му.
Наблюдавайки честотата на дишане на мъжките и женските октоподи по време на чифтосване, екипът съобщава, че честотата на дишане на женските рязко спада в началото на чифтосването, като след около осем минути спира напълно.
„В това състояние, подобно на асфиксия, цветът на тялото на женските става блед. Зениците също се свиха, губейки всички рефлекси към ярки светлинни проблясъци, което е симптом за загуба на нервен контрол, като например по време на тетродотоксиново отравяне“, отбелязват изследователите.
„След като женските са обездвижени, мъжките успешно завършват чифтосването, когато женските възвръщаха контрола над пипалата си отблъскват мъжките“, казват още те.
Нито една от женските, участвали в експериментите, не е умряла от ухапванията на мъжките, което предполага, че те имат известна степен на устойчивост към токсина - жизненоважна способност за видовете, които използват отровата, за да усмирят плячката, и така рискуват случайно да се отровят.
Въпреки това обаче женските не остават невредими; след чифтосването на местата на ухапванията им са забелязани подутини и отворени рани. Независимо от това всички наблюдавани в изследването женски снасят яйца в рамките на 3 до 29 дни.
Тази стратегия за чифтосване, подпомагана от отровата, не е уникална за сините октоподи. Много по-малки видове мъжки октоподи са развили и други средства за намаляване на опасностите от сексуален канибализъм. Някои от тях например използват удължено, модифицирано пипало, за да прехвърлят сперматозоиди в партньорките си от разстояние, като по този начин свеждат до минимум риска да бъдат погълнати от по-големи женски.
