Н ово археологическо откритие в Кач Куч в Мароко оспорва дългогодишното убеждение, че Магреб (Северозападна Африка) е бил пуста земя преди пристигането на финикийците от Близкия изток около 800 г. пр.н.е. То разкрива много по-богата и сложна история, отколкото се е смятало досега, съобщи sciencealert.
Всичко, намерено на обекта, показва, че през бронзовата епоха, преди повече от 3000 години, на африканския бряг на Средиземно море вече е имало трайни земеделски селища.
Това е станало по същото време, когато в Източното Средиземноморие са процъфтявали общества като микенското.
Откритието, ръководено от екип от млади изследователи от Националния институт по археология на Мароко, разширява познанията ни за близката праистория на Северна Африка. То също така преосмисля разбирането ни за връзките между Магреб и останалата част на Средиземноморието в древността.
Как е направено откритието
Кач Куч е идентифициран за първи път през 1988 г., а първите разкопки са направени през 1992 г. По това време изследователите смятат, че обектът е бил обитаван между VIII и VI в. пр.н.е. Това се основава на намерената финикийска керамика.
Близо 30 години по-късно екипът проведе два нови сезона на разкопки през 2021 и 2022 г. Проучванията включваха най-съвременни технологии като дронове, диференциални GPS (системи за глобално позициониране) и 3D модели.
При събирането на пробите беше следван стриктен протокол. Това позволи да се открият фосилизирани останки от семена и дървени въглища.
Впоследствие поредица от анализи позволи да се реконструира икономиката на селището и неговата природна среда в праисторически времена.
A breakthrough for archaeology.https://t.co/30XXHBqTGn
— ScienceAlert (@ScienceAlert) March 31, 2025
Какво разкриват останките
Разкопките, както и радиовъглеродното датиране, разкриват, че селището е преминало през три фази на обитаване между 2200 и 600 г. пр.
Най-ранните документирани останки (2200-2000 г. пр. Хр.) са оскъдни. Те се състоят от три недекорирани керамични чаши, една кремъчна люспа и една кравешка кост.
Оскъдността на материалите и контекстите може да се дължи на ерозия или на временно обитаване на хълма през тази фаза.
През втората си фаза, след период на изоставяне, хълмът Кач Куч е постоянно обитаван от 1300 г. пр. Жителите му, които вероятно са били не повече от стотина, са се посветили на земеделие и животновъдство.
Те живеели в кръгли жилища, построени от вата и дауб - техника, която съчетава дървени пръти, тръстика и кал. Изкопавали са силози в скалата, за да съхраняват селскостопанските продукти.
Анализът показва, че те са отглеждали пшеница, ечемик и бобови растения, както и говеда, овце, кози и свине.
Използвали са също така мелнични камъни за обработка на зърнени култури, кремъчни инструменти и украсена керамика. Освен това е документиран най-старият известен бронзов предмет в Северна Африка (с изключение на Египет). Той вероятно е фрагмент от метален скрап, изваден след отливане в калъп.
Взаимодействие с финикийците
Между VIII и VII в. пр. н. е., по време на т. нар. мавритански период, жителите на Кач Куч поддържат същата материална култура, архитектура и икономика, както през предходната фаза.
Взаимодействието с финикийските общности, които започват да се заселват в близките места, като Ликсус, обаче донася нови културни практики.
Така например кръглите жилища съжителстват с квадратни, направени от камък и вата, съчетавайки финикийски и местни строителни техники.
Освен това започват да се отглеждат нови култури, като грозде и маслини. Сред новите материали се открояват финикийската керамика, изработена на колело, като амфори (кани за съхранение) и чинии, както и използването на железни предмети.
Около 600 г. пр.н.е. Кач Куч е мирно изоставен, вероятно поради социални и икономически промени. Жителите му вероятно са се преместили в други близки селища.
И така, кои са били жителите на бронзовата епоха?
Не е ясно дали населението на Магреб през бронзовата епоха е живяло на племена, както се случва по-късно през мавританския период. Вероятно те са били организирани като семейства. Погребенията показват, че не е имало ясни признаци на йерархия.
Възможно е да са говорили език, подобен на амазигския - местния северноафрикански език, който става писмен едва след въвеждането на финикийската азбука. Културната приемственост, документирана в Kach Kouch, подсказва, че това население е пряк предшественик на мавританските народи в Северозападна Африка.
Защо това е важно
Кач Куч е не само първото и най-старото известно селище от бронзовата епоха в Магреб, но и променя разбирането ни за праисторията в този регион.
Новите открития, заедно с други скорошни находки, показват, че Северозападна Африка е била свързана с други региони на Средиземноморието, Атлантическия океан и Сахара още от праисторически времена.
Нашите открития оспорват традиционните разкази, много от които са повлияни от колониалните възгледи, които представят Магреб като пуста и изолирана земя, докато не е била „цивилизована“ от чужди народи.
В резултат на това Магребът дълго време отсъстваше от дебатите за по-късната праистория на Средиземноморието. Тези нови открития представляват не само пробив в археологията, но и призив за преосмисляне на доминиращите исторически разкази. Кач Куч предлага възможност да се пренапише историята на Северна Африка и да ѝ се даде видимостта, която винаги е заслужавала.
Вярваме, че това е решителен момент за изследванията, който може завинаги да промени начина, по който разбираме не само историята на Северна Африка, но и връзката ѝ с други райони на Средиземноморието.
