Н екропол от средната и късната бронзова епоха край видинското село Балей разкрива минало отпреди хилядолетия.
Намерените археологически находки в некропола разкриват отношението към смъртта на древно речно население, живеело около 1600-1000 година преди Христа по поречието на Дунав, разказва гл. ас.д-р Таня Христова от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките /НАИМ към БАН/, цитирана от БТА.
Уникална подводна находка бе открита край Бургас
Тя заедно с гл.асистент д-р Георги Иванов от НАИМ, са ръководители на екипа, който вече десет години работи на обекта.Консултат на проучването е доц.д-р Стефан Александров.
Разкопките се финансират от Министерството на културата. Екип от археолози от НАИМ, от Регионалния исторически музей във Видин и студенти са работили на терен близо месец.
Това древно френско селище е било внезапно изоставено от жителите му
Разкритият некропол край село Балей е на селище съществувало в късната бронзова епоха, което е било обитавано в продължение над 400 години, разказва д-р Христова.
Селището е добре проучено преди 30-на години, но дълго време археолозите не можели да открият некропола към него.
Некрополът е открит случайно от местни жители преди десетина години при изкопни дейности в двора на къща, споделя археологът д-р Таня Христова.
Те имат най-сините очи в света заради рядко заболяване (СНИМКИ)
"Обектът, на който работихме това археологическо лято, е некропол от втората половина на второто хилядолетие преди Христа. Тази година открихме погребални урни, в които са полагани кремираните костни останки на починалите. Важното за нас е, че разкопаваме некропола на проученото преди 30-ина години селище и добиваме много ценна информация за живота, бита на тази древна култура, населявала този район", разказва д-р Таня Христова.
Некрополът показва отношението на хората, обитавали древното селище в района на днешното село Балей, към отвъдния свят.
За това ни говорят откритите погребални съдове, урните, кантароси, различни украшения-висулки, игли, домакински съдове. И всички те богато украсени Ц в стила на т.н. инкрустирана керамика по Долен Дунав, характерна за обекти по двата бряга на р. Дунав в територията на България, Сърбия и Румъния.
Островите на любовта. Виртуална разходка до най-еротичните места в света
Учените са категорични, че според броя на гробните комплекси и площта, на която се разкриват съпоставени с подобни от този период по поречието на Дунав, некрополът при Балей е сред най-големите.
"Това са били селища с богата култура и с много добре развити взаимоотношения и търговски връзки, преди всичко по между им. Като казвам по между им, се има предвид територията, която хората от тези селища са населявали. Това е една територия, обхващаща двата бряга на река Дунав от днешна Северозападна България в посока Сърбия и Румъния. Населението е обитавало двете страни на река Дунав. Поддържани са много добри контакти и с останалите древни племена от това време. Със сигурност река Дунав им е била комуникационна артерия. Открити са в Балей, а и на други обекти от тази култура, символични лодки , направени от глина", казва още д-р Таня Христова.
Най-древните хомо сапиенс са открити в България
"През този археологически сезон успяхме да завършим участък, чието проучване бе започнало по-рано, преди години. Работихме и на нов участък в района на некропола", отбелязва тя.
От некропола засега са известни три археологически периода - средна бронзова епоха, късна бронзова епоха и преход към ранна желязна епоха.
За изследователите е важно да установят какви хора са живели по това време, какви съдове са използвали, в какви съдове са се погребвали, на каква територия се е простирал некрополът.
Тази година са били открили няколко гробни структури. Някои от тях били разбити от селскостопанската дейност, но две са цели и запазени.
В една от тях имало голямо количество съдове - четири амфоровидни съда и част от двоен съд използвани за урни с големи размери, и интересна украса. Върху урните и около тях са намерени и други купи - капаци, също богато украсени.
До урните най-вероятно се е поставял животинска храна, защото са намерени животински кости.
Това е част от погребалния им ритуал, казват експертите.
Тези две миниатюрни мумии оставиха изненадани археолозите
"Другата структура е с три урни и отново покрита с купи - капаци. Керамичните съдове и бронзовите висулки, които открихме в нея са поставени като гробен дар. Съдовете са с изключително богата украса - 4 кантароса, един малък много богато украсен съд - с глава на птица и опашка, покрит с капаче, отново богато украсен и др. Богатата украса на урните и купите-капаци, и наличието на много погребални дарове, говорят, че най-вероятно погребаните хора в тези структури не са били случайни", обяснява находките д-р Христова.
Втората структура е с две урни и отново покрити с купи капаци.Предстои да анализираме и проучим тези две горбни структури с общо шест урни, допълва тя.
Откритата керамика в некропола ще бъде предадена за реставрация, а на горелите човешки кости от погребалните урни ще бъде извършен антропологичен анализ. Животинските кости ще бъдат изпратени за радио въглеродно датиране, което ще покаже точна датировка.
По голямата част от намерените артефакти през лятото на 2020 г. край некропола в село Балей ще бъдат раставрирани от реставратора в РИМ-Видин Екатерина Илиева и по традиция най-представителните ще бъдат показани през февруари в Националната годишна архелогическа изложба в Архелогическия музей в София.
