Н АСА публикува впечатляващо изображение на изгрев на повърхността на Марс, заснет от марсохода „Кюриосити“, съобщи Ройтес. На снимката се вижда как слънчевата светлина огрява назъбени скални образувания, формирани преди милиарди години, докато апаратът с размерите на лек автомобил продължава да изследва съседната на Земята планета.
„Кюриосити“ се приземи през 2012 г. в кратера Гейл, близо до марсианския екватор, а от 2014 г. изкачва възвишението Шарп с височина пет километра, което се издига от дъното на кратера.
Изображението е заснето от камерата „Масткам“ (Mastcam) на шестколесния марсоход около час след изгрева над пейзаж, в чиято далечина се виждат изваяни от вятъра скали.
„Ярките назъбени върхове в далечината са скален слой, който се отличава значително по външен вид от всички останали слоеве, през които марсоходът е преминал досега. Смятаме, че някога това са били навяти от вятъра седименти - може би пясък или дори пепел, попаднали в кратера вследствие на близка вулканична дейност. След като седиментите са се втвърдили в скала, въздействието на вятъра е оформило скалния слой в хребети, наречени „ярданги“, обяснява планетарният учен Ашвин Васавада от Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Калифорния, който е и научен ръководител на мисията „Кюриосити“.
📍Gale Crater, Aug. 11, 2026, 8:30 a.m. local Mars time. The Curiosity rover captures the Sun rising on crags known as yardangs, a scene that scientists have long been waiting to see up close. 1/2 https://t.co/NJQH9yNEYR
— NASA Mars (@NASAMars) October 6, 2026
Според Васавада слоят с ярданги най-вероятно се е формирал преди около три милиарда години, когато се е образувала и останалата част от планината. Този слой обхваща площ от около 16 километра в северозападните части на планината Шарп.
„Въпреки това, слоят с ярданги не изглежда да е част от непрекъснатата поредица от пластове, изграждащи слоестата структура на планината Шарп. Той се е насложил малко по-късно. Намира се над това, което геолозите наричат „несъгласие“ - времеви пропуск, при който по-старите слоеве са били подложени на ерозия, преди върху тях да се отложат нови слоеве“, допълва изследователят.
По време на постепенното си изкачване марсоходът е преодолял денивелация от над един километър, което е най-голямата височина, изкачвана някога на Марс, според данни на НАСА. Планината Шарп е изградена от слоеве, всеки от които съхранява данни за определен период от геоложкото минало на планетата. Изследвайки тези слоеве, учените разбират повече за водните басейни като езера и потоци, които са покривали района по времето, когато Марс е бил по-влажен и по-топъл, отколкото е днес.
Васавада посочва, че НАСА се надява „Кюриосити“ да достигне слоя с ярданги през 2027 или 2028 г., когато ще използва инструментите си, за да го проучи подробно.
„Кюриосити“ изучава геологията и климата на Марс и проверява дали някога там е имало условия, подходящи за съществуването на микробен живот. Апаратът е един от двата марсохода на НАСА, работещи на Червената планета. Марсоходът „Пърсивиърънс“ в момента се движи по периферията на кратера Йезеро в северното полукълбо.
