В свят, където величествените Ниагарски и Анхелски водопади впечатляват с красотата си, съществува друг гигант, който ги превъзхожда по мащаб, но остава невидим за човешкото око. Скрит под ледените води на Арктика, водопадът в Датския проток е истинско природно чудо, което никой човек не е виждал.
Скрит гигант: катаракта в Датския проток
Катарактата в Датския проток (известна още като Датския праг или водопадите в Датския проток) е необичаен океански феномен, който засенчва дори най-високите сухоземни водопади не само по височина, но и по обем на вода.
За разлика от обикновените водопади, които се образуват, когато реките се спускат по скали, тази подводна каскада функционира на съвсем различен принцип.
Простиращ се на около 3500 метра височина - далеч надвишаваща височината на най-високия водопад на сушата, Ангел Фолс (979 м) - този подводен гигант тихо работи между Исландия и Гренландия, играейки ключова роля във формирането на глобалните океански течения и климата на Земята. Учените едва сега започват да разбират пълната му сила.
Водопадът започва на хиляди фута под повърхността, където по-плътна и по-студена вода от Северно и Гренландско море се спуска надолу в Атлантическия океан. Тази студена, солена вода е по-тежка от по-топлата и по-малко солена вода на Северния Атлантик, затова потъва под нея. Общата дължина на тези подводни водопади е около 480 километра.
Докато се спуска по склона, водата образува мощен поток от над 3,2 милиона кубически метра в секунда. За сравнение - това е 35 до 50 пъти повече от дебита на река Амазонка, най-голямата река в света по обем!
Въпреки колосалните си размери, водопадът в Датския проток остава скрит под повече от половин миля (около 800 метра) морска вода. Той работи безшумно, без рев или мъгла, които да издават присъствието му над повърхността.
Denmark Strait Falls, located in the ocean between Greenland and Iceland, has a waterfall three times higher than Angel Falls. pic.twitter.com/YA4ApYmprl
— Bronze Giant (@RjNol) June 1, 2025
Водата се движи по потопен хребет — геоложка формация, оставена от ледниците през последния ледников период. Този хребет служи като повратна точка за невероятен водопад, създаващ поток, далеч по-мощен от всеки водопад, който можем да видим на сушата.
Климатичните промени и най-големият водопад на Земята
Въздействието на катарактата в Датския проток далеч надхвърля физическите му размери. Тъй като той насочва студена, гъста вода от Северно море към Атлантическия океан, този водопад играе ключова роля в регулирането на климата на Земята.
Този процес поддържа Атлантическата меридионална циркулация (AMOC) - сложна система от океански течения, която разпределя топлината и хранителните вещества по целия свят. Без този „конвейер“ метеорологичните модели, на които разчитаме - от меките зимни температури в Европа до животоподдържащия планктон в океаните - биха били значително различни.
С ускоряването на изменението на климата потокът на катарактата може да се промени. Изследователите внимателно наблюдават тези промени, тъй като те могат да повлияят на глобалните метеорологични модели, включително температурите на океаните и силата и траекторията на ураганите.
Морският учен Анна Санчес Видал подчертава, че промени в океанските процеси вече се наблюдават в региони като крайбрежието на Каталуния.
Тъй като затоплящите се арктически води влияят върху солеността и температурните разлики - движещите сили на този поток - някога стабилният поток в Датския проток може да започне да се забавя или изменя.
Това би довело до значителни промени в океанската динамика, което потенциално би причинило непредсказуеми климатични последици.
Ролята на полярните региони в океанската циркулация на Земята
Разбирането на катарактата в Датския проток изисква по-внимателно разглеждане на ключовата роля на полярните региони в глобалната океанска система. Именно в тези студени райони плътните водни маси, образувани при замръзването на морския лед, потъват към дъното на океаните. Това потъване задейства огромни дълбоководни течения, които оформят глобалния климат.
Дейвид Амблас от катедрата „Динамика на Земята и океана“ в Университета в Барселона обяснява: „Полюсите са регионите, където по-голямата част от плътните водни маси, образувани при образуването на морски лед на повърхността, достигат до дъното на световните океани.“
Амблас допълва: „Полярните региони са като сърцето на океанската кръвоносна система: те изпомпват студена, гъста вода в големите океански басейни чрез „сърдечни удари“, създадени от преливането на гъста вода.“
Тези движения не само влияят на климата, но и оказват дълбоко въздействие върху морските екосистеми, които разчитат на тези дълбоководни течения, за да доставят жизненоважни хранителни вещества до повърхността. По този начин невидимият водопад в Датския проток е неразделна част от глобалния механизъм, който поддържа живота на нашата планета.