На лов за „черни диаманти”

С иера Леоне и не малка част от Африка са места, в които отнемането на живот и робският труд са ежедневие, с което хората са свикнали. Именно в държавата от Западна Африка се разиграва сценарият на „Кървав диамант” с Леонардо ди Каприо, вървящ по дирите на огромен розов диамант.

В края на миналата година в Трънско, България, бяха открити три обгорели тела в кола, в багажника й бяха намерени трупове на животни. Защото трюфелите се търсят с кучета. Такава е реалността у нас.

В Прованс също има притеснение бизнесът ти с трюфели да не е обществено достояние, но там човешкият живот и права на хората са защитени. А изтънченият гастрономичен вкус е издигнат в култ.

Радвам се на разточителния разкош в новия баварски флагман BMW Серия 7 именно в най-романтичната част на Франция в средата на януари. Това е автомобил, който заслужава само суперлативи, но основното определение, което мога да извлека за него, звучи така: Серия 7 е еталон за луксозна стока от най-висша форма.

Тя е поводът да се сблъскам с друга форма на лукс, този път кулинарен. Защото хубавото вино, мирисът на трюфел и мирисът на кожа Merino в BMW Серия 7 вървят ръка за ръка. А възможността да присъствам на т. нар. лов на трюфели, черният диамант, дават френско-американската двойка Лиса и Йохан, които се преместват от Чикаго през 2003 г., за да започнат да се занимават със селски туризъм. На площ от 11 хектара те отглеждат лозя, маслини, кайсии, череши, сливи, ябълки… и черни зимни трюфели. Перлата в короната на двамата е бизнесът с лова на трюфели, освен продажбата им. Стигаме дотам на борда на супер луксозната електрическа лимузина BMW i7 xDrive60, за да разберем, че скъпата цена на трюфела идва след доста висока инвестиция. Подобно на високата цена на „седмицата”, срещу която клиентът получава най-доброто, което днес се предлага на пазара като комфорт, задвижване и технологии.

Йохан и Лиса предлагат коронния си номер срещу 70 евро на човек, а приключението трае около 3 часа. Финалът, естествено, е черешката на тортата: дегустация на трюфелите. Върви задължително с шампанско.

Фермата на семейство Пепин се намира в Кадане, Франция, на около 35 минути северно от Aix-en-Provence.

Йохан Пепин, наследник на имението, започва с бизнеса съвсем случайно, след като почти половин век неговите роднини не са подозирали за скритото богатство под краката им. Но той бързо развива бизнеса, а перфектният му английски и способност да разказва увлекателно ни кара да очакваме всяка негова история с очакване.

Той започва с факта, че е засадил 300 фиданки дъб (през 2008 г.) на стойност 15 000 евро, за да добива повече трюфели… след 10 години. Толкова трябва на фиданките да израстат и около корените им (и тези на лешниците) да започнат да се формира „черният диамант”. И не, това не е гъба, а спори. Много скъпи спори. При това много капризни, изискващи много точна комбинация от слънце, почва, дренаж, влага и температура. А през последните години Прованс става все по-сух и ветровит, което може да накара Пепин да търсят убежище на бизнеса си на друго място след някоя и друга година.

И тук трябва да разсеем най-големия мит около трюфелите. Той е свързан с прасетата. Да, те буквално налитат на трюфела като пчела на цветен прашец, но тяхната единствена цел е да го изядат. Йохан казва, че за прасето трюфелът е като феромон – неустоим. Затова дърветата са оградени с телена ограда, по която тече ток. Долните три жици са срещу прасетата, горната над тях е предназначена за хора, за най-чувствителната част от мъжкото тяло, ако някой реши да прескочи оградата, за да открадне ценното изкопаемо в земите на Пепин.

Така че, да, прасетата надушват трюфелите, но те искат да ги изядат. Затова ловът на трюфели става с кучета, чието обучение започва на 2-месечна възраст. А кучетата са задължение на главния следотърсач на трюфели – Жан-Марк. Той е обучил трите кучета от порода Улична превъзходна (умишлено кучетата са съвсем обикновени, за да не привличат човешки погледи, защото уменията им са безценни).

Двете най-дейни звезди в приключението се казват Мирабел и Еклер. А трите кучетата имат страхотни портрети в одежди, закачени в имението на Пепин. Когато надушат трюфел, първо застават в стойка и след това започват настървено да копаят. Жан-Марк е до тях, за да не им позволи да наранят трюфела с ноктите си, защото цената му мигновено пада. С специален инструмент изважда грудката от земята, а Йохан оценява качествата му.

Наградата за кучетата са наденички или шунка.

Йохан разказва, че куриерският бизнес е променил бизнесът кардинално. За два дни негоите трюфели могат да се предлагат в ресторант в Ню Йорк. Повече от 90% от трюфелите си той изнася за чужбина, предимно САЩ. Всички негови клиенти са били в имението му, видели са какво може и как работи. А бързината на куриерите е от изключителна важност. За свежи се приемат трюфели на максимум 8-9 дни, след това свойствата им се губят.

Съхранението им е в пластмасови кутии, облепени отвсякъде с кухненска хартия. Тя поема влажността от грудките. Кутиите се съхраняват в хладилник, никога във фризер. Именно замразени трюфели е нещото, което Йохан ненавежда. Защото такива трюфели са загубили всичките си качества. Той плаща сериозни такси на куриерите, за да доставят неговите скъпоценни черни трюфели до всяка точка на света за два дни.

Цените, естествено. Силно плаващи, зависещи от сезона, от качеството, големината, пазара. Но към средата на януари неговите зимни трюфели струваха около 90 евро за 100 грама (900 евро килограма), но пак с доста уточнения.

В целия Прованс се добиват около 40 тона трюфели, докато в Испания добиват три пъти повече.

Йохан казва, че ако сърцевината на трюфела е черна, това значи, че той е замразен и е загубил свойствата си. Сърцевината трябва да е светла, с едни много характерни тънки нишки.

Как се консумират? Хляб, задължително мазнина (масло или най-добре меко френско сирене), трюфел, по възможност обилно наръсен отгоре (ще изядете много с Йохан до вас) и задължителната подправка – сол. Тя отваря вкуса на трюфела. И да, ароматът му е силен, но не толкова натрапчив, колкото сме свикнали да усещаме от трюфеловия зехтин. Пепин ни прави демонстрация с такива продукти, в които няма и зрънце истински трюфел, а само химия. Не и в неговия трюфелов зехтин.

А гвоздеят на програмата му е десертът: трюфелов сладолед полят с трюфелов мед! Той разказва, че тази комбинация е донесла оргазъм на негова гостенка.

Дали е истина или не – това няма значение. А върху сладоледа и меда от трюфели – сол, какво друго. Да, странно е, но човек трябва да пробва от всичко на този свят. И поне веднъж в живота си трябва да се потопи в лукса, който BMW Серия 7 предлага на борда си.