С крити в стените на храносмилателната система се намират нейните собствени „мозъци“.
Ще разгледаме как това променя разбирането ни за връзката между храносмилането, настроението, здравето и дори мисленето.
Чревна нервна система – мозъкът в корема
Чревната нервна система е част от автономната нервна система, разположена в стените на червата. Тя съдържа толкова неврони, колкото гръбначният мозък, а основната ѝ функция е контрол на храносмилането.
Тази система управлява процеси, вариращи от преглъщане и производство на храносмилателни ензими до разпределението на кръвния поток, което помага на тялото да абсорбира хранителни вещества и да елиминира отпадъците. Макар че чревната нервна система не мисли като мозъка, тя е тясно свързана с него – това взаимодействие оказва значително влияние върху благосъстоянието, настроението и общото здраве.
Хормони на щастието и стреса
Чревната микробиота влияе върху производството на различни хормони и невротрансмитери, които регулират настроението и реакцията на стрес, включително серотонин и хормони, свързани с апетита.
Приблизително 90–95% от целия серотонин в тялото се синтезира в червата от специализирани клетки на лигавицата и полезни бактерии. Този „чревен“ серотонин не достига директно до мозъка, тъй като не може да премине кръвно-мозъчната бариера. Вместо това той действа индиректно, стимулирайки блуждаещия нерв, който изпраща сигнали към мозъка и регулира процеси, влияещи върху когнитивните функции и емоционалното състояние.
Бактериалните отпадъчни продукти участват в регулирането на хормони като глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1), който помага за усещането за ситост и косвено влияе върху настроението и мотивацията.
Микробиотата също може да регулира хормоните на стреса, като влияе върху хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос. Проучвания върху животни показват, че дефицитът на микроби води до дисбаланс в тази система и до повишено освобождаване на хормони на стреса в определени часове. Обратно, нормализирането на микробиотата възстановява ритъма и адекватната реакция на стреса.
Как микробиотата участва във вземането на решения
Последните изследвания потвърждават, че червата могат да се считат за „втори мозък“. Има все повече доказателства, че чревните бактерии могат да влияят на мозъчната функция и поведението чрез връзката черва–мозък.
Сигналите от червата чрез блуждаещия нерв регулират важни функции като тревожност, настроение, учене, памет и мотивация. Това предполага, че червата участват в процесите, които определят как човек реагира на света около себе си.
Има и доказателства, че връзката между червата и мозъка влияе върху социалното поведение. Например при млади хора, които злоупотребяват с алкохол, функционирането на тази система е свързано с емоционалната обработка и импулсивността. Учени са открили и връзка между определени чревни бактерии и емоционалните реакции.
Как това променя подхода към здравето
Учените все повече изучават влиянието на чревните бактерии върху мозъка, а резултатите са обещаващи. Те помагат да разберем по-добре развитието на различни физически и психически заболявания, както и как вирусни и бактериални инфекции могат да засягат мозъка.
Пример са дългосрочните ефекти на COVID-19, при които промени в чревния микробиом могат да бъдат свързани с неврологични симптоми след заболяването. Разбирането на влиянието на чревните бактерии върху мозъка може да помогне на лекарите да идентифицират депресия, тревожни разстройства и невродегенеративни заболявания по-рано и да разработят по-ефективни лечения.
Как да подкрепим „втория мозък“
За да функционира правилно „вторият мозък“, е важно да се грижим за микробиотата:
Разнообразие от фибри – повече плодове и зеленчуци укрепват стабилността на микробиотата.
Ферментирали храни – кисело мляко, кефир и кисело зеле доставят хранителни вещества за полезните бактерии.
Намаляване на захарта – излишната захар подхранва вредни бактерии, които предизвикват възпаление и нарушават ясното мислене.
Основното: „втори мозък“ е скрит в червата
Чревната нервна система контролира храносмилането и е тясно свързана с мозъка. Тя влияе върху настроението, стреса и когнитивната функция.
Чревната микробиота подпомага производството на серотонин и други хормони, регулиращи апетита, емоционалното състояние и реакцията на стрес. Макар чревният серотонин да не достига директно до мозъка, той косвено влияе върху поведението, мотивацията и емоционалното възприятие чрез блуждаещия нерв и имунните сигнали.
Подкрепата на микробиотата чрез фибри, ферментирали храни и ограничаване на захарта помага на „втория мозък“ да функционира правилно, което може да подобри благосъстоянието и здравето на мозъка.
