Ф отоизложбата „Космическата програма на Китай: развитие и постижения“ бе открита преди броени дни в София по повод 75 години от установяването на дипломатическите отношения между Китай и България и 45-тата годишнина от космическия полет на българския космонавт Георги Иванов.
Тя включва 59 снимки, които могат да се видят на Моста на влюбените до НДК и е разделена на 5 отделни части, показващи нагледно еволюцията на китайските космически програми през последните десетилетия. Специален фокус в нея имат програмата за пилотирани космически полети и програмата за изследване на Луната.
Първата част от изложбата е озаглавена „Път от скромното начало“ и ни запознава с напредъка на космическите програми в страната в периода от 1970 до 2010 година. Можете да се запознаете с легендата и основател на китайската космическа индустрия, професор Qian Xuesen, наричан по света „бащата на китайската ракетна и космическа програма“. Той е водеща фигура в създаването на първите китайски ракети и спътници, а под негово ръководство страната успява да изведе и първия си спътник в орбита през 1970 година - Dongfanghong-1. Събитието също има своето представяне с поредица от снимки, като успешното изстрелване превръща Китай в петата страна в света, която стига до това постижение след Съветския съюз, Съединените щати, Франция и Япония.
Втората „Сателитни приложения“ е съсредоточена върху развитието и приложението на сателитите на Китай: комуникационни, научни, за дистанционно наблюдение, природни ресурси, климатични и много други, без да пропускаме и най-важното постижение, навигационната сателитна система Beidou, смятана за един от най-важните технологични проекти на страната. Тя има редица глобални приложения и се използва и в редица други държави, интегрирали я в своите навигационни устройства и услуги. Може да се използва в области като телекомуникации, аварийни спасителни операции, логистика, транспорт и т.н.
Третата част от изложбата носи името „Пилотирани космически полети“ и ни запознава с изключителното развитие на програмата "Шънджоу" в последните две десетилетия - период, през който Китай се утвърди като една от водещите космически нации в света. Тук можете да видите моменти от развитието на страната в областта - от първия тестови полет Шънджоу-1, извършен без екипаж през 1999 г. през последващите мисии в годините, включително Шънджоу 7 през 2008 г., когато за първи път китайски астронавт излиза в открития Космос.
С поредица от кадри ще имате възможност да се запознаете и с изграждането на китайската космическа станция, включително изстрелването на основния модул Tianhe с новопроектираната тежкотоварна ракета Long March-5 през 2021 година. Показани са и кадри с обучението на китайските астронавти, наричани още „тайконавти“, а ценителите ще могат да видят и пионера сред тях - Ян Лиуей, излетял в Космоса на 15 октомври 2003 година с мисията „Шънджоу 5“ и наредил страната си до САЩ и Русия, които единствени до този човек са изпращали самостоятелно човек в орбита.
Четвъртата част „Изследване на дълбокия космос“ е от два раздела: мисиите за изследване на Луната и мисията за изследване на Марс. В този раздел столичани могат да видят снимка от приключилата преди дни революционна 53-дневна мисия за изследване на обратната страна на Луната „Чанг’e 6“, както и множество кадри и детайли от мисията „Чанг’e 5“, която в основата си е първото успешно връщане на лунни проби на Земята от почти 45 години насам.
На тях се вижда как луноходите Yutu се разхождат по Луната, как сонда взима проби с роботизирана ръка и как специално изработеното за целта китайско знаме се издига на непознатата планета. В тази част от изложбата са показани и всички детайли от мисията до Марс - Tianwen 1, насочена към проучване на повърхността, геологията и атмосферата й. На 14 май 2021 г. спускаемият модул каца успешно в региона Utopia Planitia, превръщайки по този начин Китай в първата страна, която успява с една мисия да извърши влизане в орбита, кацане и разполагане на марсоход на Марс. Целта на страната отново е провеждане на редица научни изследвания на повърхността на планетата, както и търсене на признаци на вода и лед.
Петата част се нарича „Предаване на огъня“ и се състои от една-единствена картина. Тя е съвсем различна от горепосочените и представлява снимка на огромен облак от прах, газ и плазма в Космоса. Направена е от ученик в Пекин, чиято майка е космически инженер.
Всички тези постижения показват, че факелът на космическата мечта на Китай продължава да бъде предаван от поколение на поколение, като упоритостта и смелостта на китайските аерокосмически професионалисти допринасят все повече във времето за защитата на земята, подобряването на благосъстоянието на хората и са в постоянна услуга на човешкия прогрес. Създателите на изложбата не крият и надеждите си тя да е вдъхновение за множество български ученици, които да се заинтересуват от изследването на Космоса и след време също сбъднат мечтите си да са толкова успешни космически учени, инженери и астронавти. За целта е приложен и QR кодът на сайта на „Разговор с тайконавти“.
Във всички секции по-горе са показани и различните дейности по сътрудничеството на Китай с други държави - Франция, Бразилия и много др. в областта на космическите изследвания. Изложбата „Космическата програма на Китай: развитие и постижения“ може да се види от всички софиянци и гости на столицата на Моста на влюбените до Националния дворец на културата.
Съдържанието е създадено по съвместна програма с посолството на КНДР
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
