Н а 6 септември 1976 г. неидентифициран самолет се появява изненадващо от облаците близо до японския град Хакодате, на северния остров Хокайдо.
Изтребителят със звездите на СССР на крилата си е по-голям и по-бърз от всеки друг, който Западът някога е виждал.
ЦРУ вече знае за новия секретен самолет и се страхува от него. Машината е забелязана на спътникови снимки през 1970 г. Изтребителят има много по-големи крила от най-модерните по това време западни аналози.
А през 1971 г. се разбира, че самолетът е и много бърз. Това става в небето над Близки Изток. През март ВВС на Израел са вдигнати под тревога. Те засичат странен нов изтребител, който ускорява почти до Мах 3,2 (3470 км/ч) и рязко се изкачва до близо 20 км височина. Израелските самолети дори не могат да се доближат до него.
Пентагонът и ЦРУ са уплашени. По всичко изглежда, че руснаците разполагат с оръжие, което напълно превъзхожда западните си аналози, а огромните крила предполагат, че самолетът е и извънредно маневрен.
През ноември същата година странната машина е засечена отново от израелските военновъздушни сили. Този път по нея са изстреляни ракети, но самолетът е толкова бърз, че с лекота излиза извън обхвата им.
Това, което американските сателити и израелските ВВС засичат е МиГ-25. Той е проектиран в отговор на изтребителя F-108, чиято разработка е спряна заради високата цена, шпионския самолет SR-71 и свръхзвуковия бомбардировач B-70. Между трите машини има едно общо нещо – те летят със скорост три пъти по-висока от тази на звука.
В началото на 70-те години на XX век, в САЩ не знаят нищо за реалните възможности на МиГ-25, който кръщават с кодовото име „Foxbat“.
Виктор Беленко, пилотът приземил секретната машина в Япония, е съветски гражданин за пример. Той е роден малко след края на Втората световна война, в подножието на планината Кавказ. Образцов пилот и баща, който обаче преживява емоционална криза след развода с жена си. По собствените му думи, тогава той започва да се съмнява в съветската пропаганда за идеалното социалистическо общество и прогнилия, упадъчен Запад.
Когато е избран да се обучава на най-модерния съветски изтребител, Беленко осъзнава, че тази машина може да се превърне в билета му за американско гражданство.
База „Чугуевка“, от която излита, се намира в Приморски край, близо до далекоизточния град Владивосток. Япония е само на 650 км. Новият МиГ може да лети бързо и високо, но не и много далеч, със сигурност не толкова, че да достигне най-близката американска военна база.
На 6 септември Беленко излита с група от МиГ-25. Нито един от самолетите не е въоръжен. Беленко излиза от формацията минути след началото на полета. За да избегне съветските и японските радари той лети на едва 30 метра над повърхността на водата. Когато навлиза във въздушното пространство на Япония рязко издига самолета на 6000 метра височина. За японските ВВС съветският изтребител буквално се появява от нищото. Местните диспечери изпращат панически запитвания към неидентифицираната машина. Беленко обаче не разполага с правилните честоти за връзка и не отговаря.
Когато е прихванат от японски изтребители, той ускорява и отново рязко се спуска под обхвата на радарите. Забележително е, че Беленко лети по памет от навигационните карти, които е виждал в базата, без да разполага с чертеж на маршрута си.
Той е планирал да се предаде в авиобазата „Читозе“, но горивото му свършва и вместо това се приземява на летището в Хакодате. След това слиза от самолета, стреля два пъти със сигналния си пистолет и иска политическо убежище от японските власти.
За няколко седмици зоната около приземения МиГ-25 е отцепена от ЦРУ. От американското разузнаване направо не могат да повярват на късмета си.
В крайна сметка самолетът е върнат на СССР. Японските власти дори таксуват Кремъл с 40 000 долара за нанесените щети на летището в Хакодате и за транспортните разходи.
Това, което открили от ЦРУ, изследвайки заловения МиГ-25 е, че той съвсем не бил толкова страшен, въпреки че превъзхождал всички западни изтребители в онзи момент. Например шпионският самолет на „Локхийд“ SR-71 Блекбърд е направен от титан, за да издържа корпусът му огромното натоварване и високата температура при летене със скорост три пъти по-голяма от тази на звука. Титанът обаче е много скъп. Ето защо МиГ-25 е направен от стомана. Така той е доста тежък и точно поради тази причина се налага да има по-големи крила, а не заради подобрена маневреност.
Двигателите му също са по-лоши от тези на американските машини. Пилотите на МиГ-25 били предупредени да не надвишават Мах 2,8. В противен случай имало опасност силата на всмукания от турбините въздух буквално да смаже помпите за гориво. Стандартната максимална скорост била Мах 2,5.
Засечените над Израел машини били разузнавателни - олекотени, без оръжия и оборудвани с фото апаратура. Въпреки това те летели на границите на възможностите си. Втората едва успяла да се върне в базата си в Египет с повредени двигатели.
МиГ-25 е огромен. Дълъг е 22,3 метра, почти колкото бомбардировач от Втората световна война. Полезният му товар е ограничен, както и обхватът на полета му. Радарите му са несъвършени в сравнение със западните аналози. Той е трябвало да бъде насочван от големи наземни радари, докато не достигне на разстояние 80 км от целта и едва тогава е можел да я засече. В съответствие с размера му, ракетите му също били огромни – дълги близо 6 метра.
Въпреки че самолетът е неефективен като стратегически изтребител и доста скъп, от него са произведени близо 1200 броя. На базата му е създаден МиГ-31. Именно несъвършенствата на тези два самолета и на по-лекия МиГ-29 налагат конкурента „Сухой“ като водещ разработчик на изтребители в Русия в наше време.
Забележителен обаче е ефектът на страха от секретната руска машина в САЩ. В отговор на него е създаден бързият и маневрен F-15, който продължава да е в експлоатация вече четири десетилетия.
