Т рудно е да се преувеличи значението на 11 септември 2001 г. – денят, който дефинира цяла ера, когато два отвлечени от терористи самолета се врязаха в Световния търговски център в Ню Йорк. Атаките отнеха хиляди животи и накараха Съединените щати да обявят глобална „Война срещу тероризма“.
„9/11“ (както трагедията стана известна в разговорния език) беше организирана от Осама бин Ладен, лидер на ислямската войнстваща организация Ал-Кайда. Много аспекти от планирането на ударите остават обвити в мистерия. Това включва и въпроса защо точно 11 септември беше избран за конкретна дата на нападенията.
Появиха се предположения, че Ал-Кайда може да е търсила отмъщение за военното поражение на Османската империя в битката при Виена. Този конфликт – датиран от 11 септември 1683 г. – спира опитите на османците да разширят мюсюлманското влияние в Централна Европа. Всичко това ни кара да се запитаме: има ли реална достоверност в теориите, че този неуспешен опит за превземане на Виена е вдъхновил събитията от 11 септември?
Историческият контекст през 1683 г.
Османската империя е основана през 1299 г. и през следващите няколко века се разширява от основните си владения, разположени между Югоизточна Европа и Западна Азия. Османската империя и нейният европейски съсед, Свещената Римска империя, претендират, че са законни наследници на (вече несъществуващата по това време) Римска империя.
Може би не е изненадващо, че между османците и Свещената Римска империя периодично избухват военни конфликти. В началото на XVI век Сюлейман Великолепни прави сериозни пробиви в Европа и Средиземноморието. Белград и Родос падат в османски ръце през 20-те години на XVI век.
Тази поредица от успехи приключва с прекратената обсада на Виена от Сюлейман през 1529 г. Австрийският град обаче остава изкушаваща награда – „Златната ябълка“, която османците са решени да заграбят. Те правят нов мащабен опит през 1683 г., но техните християнски врагове в Европа имат предварително предупреждение за предстоящото настъпление.
Втората обсада на Виена
Това, което често бива наричано „Втората обсада на Виена“, започва на 14 юли 1683 г. Това е денят, в който Кара Мустафа паша, амбициозният велик везир на Османската империя, пристига пред Виена с армия, наброяваща според сведенията около 150 000 души.
За разлика от тях, гарнизонът, защитаващ града, се оценява на около 12 000 войници. Тези цифри сочат, че виенските защитници са били превъзхождани в съотношение повече от десет към едно. Но продължителността на обсадата съвсем не подсказва подобно неравенство.
Въпреки че османците прекъсват основните линии за снабдяване на града, обсадата се превръща в дълга и тежка битка. През следващите два месеца се смята, че числеността на обсаждащата армия е намаляла с 25% поради дезертирство на деморализирани войници.
Как беше спечелена битката при Виена
През март 1683 г. Свещената Римска империя вече е формирала „Свещена лига“ с Полско-литовската държава. Ключова клауза в това споразумение е, че поляците ще се притекат на помощ на Хабсбургската монархия, ако османците нападнат Виена.
Ето защо християнската армия, която се появява, за да освободи Виена, се състои както от имперски, така и от полски войски. Тези различни части се събират на върха на планината Каленберг в покрайнините на Виена на 11 септември. Самата битка при Виена обаче започва едва в ранните часове на следващия ден.
Ако обичате куиз игрите, внимавайте за този въпрос: „В коя битка се е състояла най-голямата регистрирана кавалерийска атака?“. Да, точно така – в битката при Виена. Полският крал Ян III Собиески повежда 18 000 конници дълбоко в османските линии, разпръсквайки обезсърчените войници на Великия везир.
Трайното наследство от битката при Виена
Военната капитулация на Османската империя при Виена се смята за една от най-катастрофалните в историята ѝ. Кара Мустафа паша плаща най-високата цена за ролята си в нея. На 25 декември 1683 г. той е екзекутиран по заповед на османския султан Мехмед IV.
Османската империя преминава през продължителен упадък, преди окончателно да престане да съществува през 20-те години на миналия век. И така, дали Ал-Кайда символично е избрала 11 септември 2001 г. като дата за планираното „завръщане“ на исляма? Няма солидни доказателства, че терористите са били вдъхновени от битката при Виена, която в действителност се е състояла на 12 септември, а не на 11-и.
Турците оставят много след себе си на бойното поле в онзи съдбовен ден. Дали това е включвало и кафеени зърна? Напълно възможно. Противно на митовете обаче, това изглежда не е изиграло основна роля в разцвета на европейската кафе култура. Кафенета вече са били отворени и на други места в Европа, включително в Англия и Венеция.
