С ъбуждате се, без да се чувствате добре, но ви предстои важен ден на работа. Какво правите? Ако отговорът е да отидете на работа (или да се включите от вкъщи онлайн), не сте единствените.
Изследванията показват, че между една трета и половината от хората във Великобритания работят дори когато са болни, явление, което експертите наричат „презентеизъм“ (присъствие на работното място въпреки заболяването).
А подходът ви към боледуването казва много за вас като личност и за мястото, където работите. По-старите поколения може би са били по-склонни да търпят, но това не прави този подход здравословен, пише Би Би Си (BBC).
Когато става въпрос за вземане на отпуск, по-младите работници изглеждат по-склонни да разглеждат психическото си здраве като част от цялостното си здравословно състояние, а не като нещо, което просто трябва да се преодолее на сила“.
Какво казва това за вас
Има редица фактори, които влияят върху подхода на даден човек към отсъствието по болест.
За някои работата е тясно свързана с идентичността. Трудовите психолози наричат това „централна роля на работата“ (work centrality), а изследванията я свързват с по-голяма ангажираност, отдаденост и готовност да се направи повече от необходимото.
Ако работата е от основно значение за това кой сте, отсъствието може да се усеща като временно изгубване на част от самите вас. „Тези хора изпитват силно желание да продължават да се появяват“, казва д-р Одри Танг, психолог, който пише за благополучието на работното място.
Тя казва, че работещите в грижовни професии, като медицина, сестринство и преподаване, имат особена склонност към това. „Те често споделят, че биха предпочели да претърпят физически инцидент, за да имат причина да не се появят, отколкото просто да си вземат почивен ден“, казва експертът.
Други се страхуват да не бъдат възприети като слаби или мързеливи. По-младите работници са особено уязвими в това отношение, казва Танг и добавя: „Те са в началото на кариерата си и не искат да оставят лошо впечатление“.
Какво казва това за мястото, където работите
Културата и поведението на работното място могат да окажат съществено влияние върху готовността на хората да си вземат болничен, казва психологът д-р Тара Куин-Сирило.
Когато екипите са претоварени и няма кой да замести отсъстващия, служителите знаят, че тяхното отсъствие ще увеличи натоварването за колегите им. „Ролята на вината и срамът е значителна в токсична организация, която поставя продуктивността пред здравето и благополучието“, казва Куин-Сирило.
„В някои работни места съществува култура на „продължаване напред на всяка цена“, която насърчава хората да продължават да работят тогава, когато трябва да си почиват“, отбелязва тя.
Подобна култура възнаграждава презентеизма. Служителите се чувстват ценени заради това, че идват, независимо как се чувстват, и бързо приемат това послание, ако мениджърите хвалят хората за това, че работят въпреки болестта.
„В здравословна работна среда хората трябва да могат да водят открити и честни разговори за благополучието си и за болничните дни“, казва Куин-Сирило.
Доверието също е от значение. Ако отсъствията рутинно се подлагат под съмнение или се гледа негативно на тях, работниците могат да станат нежелаещи да си вземат законен отпуск от страх да не бъдат съдени. Това, казва Куин-Сирило, е „огромен предупредителен сигнал“.
Как да разберете кога сте твърде болни, за да работите
Решението дали сте твърде болни, за да работите, не винаги е еднозначно. За физическо заболяване Танг казва, че има някои добре установени практически правила.
„Ако повръщате, имате диария или висока температура, трябва да останете у дома съответно 48 часа и 24 часа след преминаването на симптомите. При тези ситуации така или иначе е малко вероятно да можете да работите ефективно“, категорична е тя.
Отвъд това решението става по-сложно, според Танг. „Сивата зона е при кашлицата и простудите. След COVID етикетът на работното място се промени, обикновено се смята за възпитано да се работи от вкъщи“, добавя експертът.
Но тя казва, че е абсолютно задължително към психическото здраве да се отношение по абсолютно същия начин, както към физическото: „Ако сте болни и не можете да работите, значи сте болни и не можете да работите“.
Куин-Сирило добавя: „В крайна сметка става въпрос за способността да вършите дадена работа, независимо дали става дума за физическо или психическо здраве“.
Друг предупредителен знак е, когато работата започне да засяга основните грижи за себе си: „Променя ли се способността ви да се грижите за себе си? Можете ли да се отърсите от работата? Сънят ви наред ли е?“.
Ако отговорът е „не“, това може да е знак, че почивката е точно това, от което се нуждаете.
