Р екордно горещи вълни връхлетяха по-рано от обичайното Европа и Съединените щати. В същото време корпоративна Америка принуждава служителите да се върнат в офисите на пълен работен ден. Това означава, че един друг сезонен ритуал също се завръща: войната за офисния климатик.
И това е битка на половете – такава, в която на жените постоянно се налага една и съща присъда: по-добре тя да трепери от студ, отколкото той да се поти.
За много жени проблемът не е просто въпрос на предпочитание. Съвременните стандарти за климатизация са изградени около модел от средата на миналия век, базиран на мъж, работещ в офис и облечен с вълнен костюм. Десетилетия по-късно повечето сгради все още са калибрирани спрямо това предположение, въпреки че работната сила и дрескодът отдавна са се променили.
Всяка жена познава тази ситуация: прошепнатото „Замръзвам“, което си разменят колежките в офисните коридори, конферентните зали, ресторантите и хотелските салони. Много от нас излизат от вкъщи с допълнителен пуловер, шал или сако – не защото времето навън го изисква, а защото сградите, в които влизаме, ще го наложат. Премятаме тези допълнителни дрехи върху столовете, тъпчем ги в чантите или ги трупаме до себе си на масите по време на вечеря. Това алтернативно решение е станало толкова рутинно за половината от населението, че вече почти не му се обръща внимание.
Тези малки приспособявания обаче се натрупват. Всяка корекция, която жените правят, за да се ориентират в пространства, проектирани около чужд комфорт, изразходва умствен капацитет, за който повечето мъже рядко се налага да мислят. Наричам това „пропаст в менталното пространство“: тихият когнитивен труд, необходим за адаптиране към среда, която никога не е била проектирана с мисъл за жените, пише Карън Корелис Ройтер за списание TIME.
Климатизацията е само един пример за много по-широк модел. Манекените за краш тестове в автомобилната индустрия исторически са моделирани по мъжки тела, което прави жените по-уязвими към наранявания при автомобилни катастрофи. Личните предпазни средства в индустриите от медицината до строителството често са оразмерени по мъжки пропорции, оставяйки жените да работят в екипировка, която им пасва лошо и не ги защитава адекватно. Отново и отново се оказва, че човешкото същество по подразбиране, заложено в дизайнерските стандарти, е мъж.
Същото важи и за температурните стандарти в офиса. В края на 60-те години на миналия век датският инженер Повл Оле Фангер разработва модел за топлинен комфорт, който става основополагащ за съвременните ОВК (отопление, вентилация и климатизация) стандарти. Моделът се основава отчасти на стандартизирани предположения за скоростта на метаболизма и изолацията на облеклото въз основа на типичните за епохата офис служители – най-често мъже, носещи сако, официална риза, панталон, чорапи и официални обувки. По-голямата част от климатизираните обществени пространства, които обитаваме днес, все още настройват термостата според този стандарт.
Проблемът не е в женските тела. Проблемът е в дизайнерските стандарти, които приемаме за „нормални“. А нормално почти винаги означава мъж.
Средностатистически жените и мъжете регулират температурата по различен начин. Въпреки че вътрешната температура на човешкото тяло е сходна, начинът, по който жените и мъжете произвеждат и задържат топлина, е доста различен, като се започне от нивата на метаболизма, определени от мускулната маса и телесните мазнини. Мъжете обикновено имат по-висока мускулна маса, която генерира повече телесна топлина. Жените обикновено имат повече телесни мазнини, които изолират вътрешните органи на тялото, но намаляват преноса на топлина към кожата, което допринася за по-студено усещане в крайниците. Естрогенът също влияе върху свиването на кръвоносните съдове, което се отразява на циркулацията и регулирането на температурата в студена среда. Тези разлики помагат да се обясни защо много жени усещат офисните температури по различен начин, особено в прекомерно охладените пространства.
Тези остарели стандарти за топлинен комфорт вероятно карат всички ни да се чувстваме неудобно. Вярвам, че е напълно възможно и мъжете да треперят от студ.
В края на краищата мъжете вече не се обличат като „стандартния“ офисен служител от 60-те години. Костюмите от три части от вълна до голяма степен са заменени от тениски с яка, маратонки, памучни ризи, панталони чино и обикновени тениски. Първоначалният модел за топлинен комфорт предполага слоеве изолация от дрехи, каквито повечето мъже вече не носят.
Именно това прави войните за термостата нещо повече от поредната офисна шега. Те разкриват колко лесно дизайнерските предположения могат да оцелеят с десетилетия, след като светът, който ги е създал, вече се е променил.
А критичният поглед към тези предположения може да бъде от полза за всички. Намаляването на прекомерната климатизация не само би направило много работни места по-удобни, но и би намалило разхода на енергия в момент, когато търсенето на електроенергия и разходите за охлаждане растат главоломно.
