Р аботният ден приключва, но телефонът продължава да звъни. Служебен имейл вечерта, съобщение в почивния ден или „само един бърз въпрос“ от ръководителя все по-често превръщат личното време в продължение на работното.
Около един на всеки петима работещи в Европейския съюз е търсен по служебни въпроси извън работното време няколко пъти месечно. Това са приблизително 39,4 милиона души, показва анализ на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд Eurofound.
Разпространението на дистанционната и хибридната работа дава повече гъвкавост, но има и обратна страна – очакването, че служителят може да бъде открит по всяко време.
Постоянната достъпност повишава стреса
Данните показват пряка връзка между честотата на служебните контакти след края на работния ден и нивата на стрес.
Кой работи най-малко в Европа? Българите се нареждат в топ 3 по най-дълга работна седмица
Сред хората, които са търсени ежедневно извън работното време, 59% заявяват, че винаги или почти винаги изпитват стрес на работното място. При служителите, които никога не получават служебни обаждания и съобщения в свободното си време, делът е едва 17%.
Основният проблем според Eurofound е натоварването. Когато задачите не могат да бъдат приключени в рамките на нормалния работен ден, те неизбежно се прехвърлят към вечерите, почивните дни и отпуските.
Най-често извън работно време са търсени мениджърите, следвани от служителите в търговията и услугите. По сектори проблемът е най-видим в образованието и здравеопазването.
Гъвкавото време често означава по-дълъг работен ден
Възможността човек сам да избира кога и откъде да работи не означава непременно по-добър баланс.
Сред служителите с гъвкав начален и краен час 64% поне понякога са търсени след работа. При хората с фиксиран график делът е 49%.
Подобна е разликата и според мястото на работа. Със служебни въпроси в свободното време се сблъскват 63% от дистанционно работещите, при 48% от хората, които работят само в помещенията на работодателя.
Технологиите допълнително улесняват навлизането на работата в личния живот. Служебният чат и електронната поща са постоянно в телефона, а границата между „видях съобщението“ и „трябва да отговоря“ става все по-трудна за поставяне.
Повече от половината британци работят след края на деня
Още по-крайна картина показва проучване сред 1500 работещи във Великобритания, Франция, Германия, Италия и Испания.
Според Always-On Workforce Report 55% от анкетираните британци вършат служебни задачи извън работното си време всеки ден, а общо 93% го правят поне понякога.
Освен това:
- 92% трудно престават да мислят за работата през свободното си време;
- 91% са работили, въпреки че са били болни;
- 88% поне понякога изпитват тревожност или вина, когато поискат отпуск;
- 47% проверяват служебни имейли или съобщения дори по време на годишната си почивка.
Като основни причини британските служители посочват голямото натоварване, очакванията на ръководството, липсата на колега, който да ги замести, и страха да не изглеждат лесно заменими.
Милиарди евро труд остават неплатени
Постоянната свързаност не струва на работещите само свободно време.
Около 3,5 милиона души във Великобритания, или близо един на всеки осем служители, редовно полагат неплатен извънреден труд, показват изчисления на британския Конгрес на профсъюзите.
Само за една година стойността му достига 28,5 милиарда британски лири, или около 33,3 милиарда евро. Средно засегнатите служители работят без заплащане по 6,8 часа седмично, което се равнява на загуба от около 8100 британски лири годишно на човек.
България също признава правото на откъсване
Все повече европейски държави се опитват да ограничат служебните контакти по време на почивка.
Според Eurofound 13 държави в ЕС вече имат различни форми на регулация на правото на откъсване: Белгия, България, Хърватия, Кипър, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Португалия, Словакия, Словения и Испания.
Правилата обаче не са еднакви. В някои страни се прилагат за всички работещи в частния сектор, а в други – само за дистанционно работещите. Някъде работодателят няма право да търси служителите по време на почивка, а другаде работещият просто не е длъжен да отговаря.
В България правилото е, че служителят не е длъжен да отговаря на комуникация, инициирана от работодателя по време на междудневната и седмичната почивка, освен ако в индивидуалния или колективния трудов договор не са уговорени условия, при които това е допустимо.
Наличието на текст в закона обаче не решава автоматично проблема. Страхът, че отказът от отговор ще бъде възприет като липса на ангажираност, често кара хората доброволно да останат на линия.
И така работният ден продължава – не непременно пред компютъра, а в джоба, чрез телефона, който никога не излиза в почивка.
