П реобладаващата част от германците - 52% - подкрепя помощите за Украйна. Но нараства делът на хората, които смятат доставките на оръжие за Киев за прекомерни. Дебатът се изостри след победата на АзГ в Саксония-Анхалт, съобщи Deutsche Welle.
Германският канцлер Фридрих Мерц продължава да защитава подкрепата за Киев, с чиято помощ да бъде отблъсната руската агресия. „Ние подкрепяме Украйна и ще продължим да я подкрепяме, защото тя защитава и нашата свобода“, заяви Мерц по време на последните дебати в Бундестага.
С тези думи той отговори на Алис Вайдел, съпредседателка на „Алтернатива за Германия“ (AзГ) - партия, която е отчасти дясноекстремистка. В дискусията преди това Вайдел беше призовала: „Ангажирайте се най-сетне за започване на мирни преговори, така както правят САЩ“. Но американският президент Доналд Тръмп отдавна демонстрира, че на тези преговори е готов да направи прекалено големи отстъпки на Русия в ущърб на Украйна. Затова критиците в Германия предупреждават, че подобен сценарий може да доведе единствено до мир при условия, които са наложени от Кремъл.
А по повод високите цени на енергията в Германия Вайдел заяви: „Имаме нужда от евтин природен газ от Русия. Ще работим по този въпрос“. Тя косвено приписа на украинското ръководство отговорността за взривяването на газопровода „Северен поток“ през септември 2022 г. и добави: „Вие продължавате да възнаграждавате предполагаемите организатори на терористичния акт с милиардни суми за сметка на Германия“. Има предположения, че саботажът е дело на украинска диверсионна група.
Степента на симпатиите на АзГ към Русия, независимо от руската инвазия в Украйна, беше нагледно демонстрирана от депутата на АзГ Юрген Кьогел: той говори за „уважавания президент Владимир Путин", от когото не произтичала военна заплаха за НАТО.
Ясно разделение между Източна и Западна Германия
Позицията на АзГ по отношение на войната в Украйна не е нова. След победата на партията на изборите в източната федерална провинция Саксония-Анхалтна 6 септември тази реторика стана още по-настойчива. Ако се сумират гласовете за „Алтернатива за Германия", „Лявата партия“ и „Съюза Сара Вагенкнехт“ (ССВ), то около 60 процента от избирателите в Саксония-Анхалт са подкрепили партии, които се отнасят скептично към подкрепата за Украйна или са против нея.
Според социолозите един от ключовите фактори за изборния резултат са били опасенията на гражданите относно запазването на мира в Европа. Анкетираните са посочили тази тема като втора по важност след „социалната сигурност“ и значително по-важна от темите „имиграция" и „околната среда и климат". Сериозните различия между източните и западните провинции по въпроса за военната подкрепа за Украйна се потвърждават и от последното проучване на АРД, проведено малко преди изборите: 39 процента от хората на Запад смятат доставките на оръжие за Киев за прекомерни, а на Изток на същото мнение са 54 процента.
„Политиката на германското правителство по отношение на Украйна не се ползва с подкрепата на мнозинството от хората в източната част на страната“, коментира за ДВ политологът Йоханес Варвик от Университета в Хале, Саксония-Анхалт. „Аз обаче не бих нарекъл това проруска позиция. По-скоро става дума за желание да се разчита повече на дипломацията, а не да се подхранва конфликт, който Украйна не може да спечели, с все нови доставки на оръжие“, добавя той.
Германците и руската заплаха
На 1 септември германското правителство обвини Русия за опита за атентат с въоръжен дрон на летището в Лайпциг. През него преминава значителна част от военната помощ за Украйна. Руският президент Владимир Путин определи тези обвинения като „сериозна грешка“, а министърът на външните работи Сергей Лавров дори ги охарактеризира като „началото на истинска война“. Това говори за нов етап от ескалацията на и бездруго напрегнатите отношения.
Според последното проучване на АРД 56 процента от германците виждат в Русия силна или много силна заплаха. Но и тук има разлика: хората от източните провинции и привържениците на АзГ възприемат Русия като заплаха значително по-рядко, което явно също се е отразило на резултатите от изборите в Саксония-Анхалт.
Политическият анализатор Свен Лойних от Университета в Йена, Тюрингия, обяснява реакцията на източногерманците по следния начин: „Става дума не толкова за принципно неприемане на подкрепата за Украйна, колкото за реакция, основана на страх. Хората искат да се държат настрана от конфликта, за да не бъдат въвлечени по-дълбоко в него. И това, разбира се, укрепва позициите на партии като „Алтернатива за Германия" и „Левицата“, които разпалват такива настроения“.
Подкрепата за Украйна губи привърженици и по друга причина. АзГ и ССВ активно убеждават съгражданите си, че парите, отпускани на Украйна, биха могли да бъдат насочени към социалните нужди в самата Германия. Депутатът от АзГ Готфрид Курио, например, обвини федералното правителство, че намалява социалните помощи и увеличава данъците, „за да продължи да раздава милиарди в чужбина“ и да финансира „чужди войни“, включително в Украйна.
Готовността на германците да подкрепят Украйна спада бавно
Въпреки това канцлерът Мерц е убеден, че политиката му продължава да се ползва с подкрепа както в политическите кръгове на страната, така и сред обществото. По повод исканията на АзГ да се възобновят доставките на енергия от Русия и да се прекрати подкрепата за Украйна, той заяви: „Мнозинството от депутатите в германския Бундестаг няма да тръгне по пътя, който вие тук предлагате. Не го подкрепя и мнозинството от гражданите на Германия. Ние и в бъдеще ще защитаваме нашата свобода“.
Но проучванията от последните години показват, че подкрепата за Украйна сред населението постепенно намалява. Според Свен Лойних федералното правителство засега не е подложено на натиск, който да го принуди да преразгледа своята политика спрямо Украйна, тъй като настоящият курс все още се ползва с подкрепа: „Заплахата от страна на Русия наистина се възприема от обществото. Но ако в дългосрочен план подкрепата на населението отслабне, рано или късно правителството ще трябва да реагира на това“.
Украйна – втори Афганистан?
Колегата му Йоханес Варвик пък вече съветва да се промени курса, макар и не толкова заради обществените настроения в Германия: „Да, трябва да застанем на страната на Украйна. Но да бъдем на страната на Украйна не означава да подкрепяме безнадеждна война на изтощение без жизнеспособна политическа стратегия. Това води до по-нататъшно изчерпване на украинските ресурси, дори ако подобна политика се представя като приятелска към Украйна“.
Критиците правят паралели с интервенцията на западните държави в Афганистан, която след 20 години, милиардни помощи и около 3500 загинали войници от западната коалиция завърши с връщането на талибаните на власт. Свен Лойних обаче не е съгласен с такова сравнение: „Мисля, че тези случаи не могат да се считат за идентични. В Афганистан се състоя пряка военна интервенция на западните държави с използване на сухопътни и въздушни сили. В случая с Украйна става дума за военна помощ и доставки на оръжие. Но в обществото съществува опасение, че войната ще продължи много дълго и тук наистина може да се направи известен паралел с Афганистан. А Украйна все пак може да се окаже пред необходимостта да капитулира“.
Засега обаче нищо не сочи промяна в курса на германското правителство. Министърът на външните работи Йохан Вадефул заяви по време на посещението на генералния секретар на НАТО Марк Рюте в Берлин: „Германия не възнамерява да се отклони от избрания курс“.
