П реди малко повече от 3200 години човечеството сигурно е имало чувството, че достига невиждани дотогава висоти. В района на Източното Средиземноморие, Северна Африка и Близкия изток се създават сложни и високоорганизирани цивилизации, които се свързват помежду си чрез дипломация, търговия и обмен. Културите процъфтяват, а градовете се разрастват. След това всичко се разпада - и никой не е сигурен защо.
Някои от основните общества, засегнати от така наречения „колапс на бронзовата епоха“, са Средноасирийската империя в Месопотамия, Новото царство в Египет, вавилонците, Хетската империя в Анатолия, троянците, микенците в континентална Гърция и минойците в Крит. За повечето от тези общества последвалата епоха е нещо като „тъмна епоха“ с незначителен технологичен или културен напредък, както и със социален застой.
Обществата стават известни по време на бронзовата епоха - период, започващ около 3300 г. пр. н. е., който се характеризира с използването на бронзови инструменти, произведени чрез топене на мед и легирането ѝ с калай, арсен или други метали. Този технологичен пробив създава по-здрав и издръжлив материал от съществуващите преди това метали, което дава на тези общества значително предимство в областта на оръжията, изработката на инструменти, инженерството и изкуството.
Тази революция полага основите и за развитието на по-големи градски центрове, създаването на сложни социални йерархии и изобретяването на различни писмени системи, като клинописното писмо.
По причини, които не са ясни, тази процъфтяваща мрежа се срива около XII в. пр.
В книгата си от 2014 г. за срива на късната бронзова епоха американският археолог Ерик Клайн изтъква 1177 г. пр. н. е. като решаващ момент, когато нещата значително се влошават. Въпреки това, както отбелязва той, за разгръщането на сложните системи е необходимо време. В продължение на няколко десетилетия избухват бунтове, избухват войни, градовете се сриват, писмените системи са унищожени, а културите сякаш са заличени от планетата.
Историците предлагат разнообразни обяснения за упадъка, включително много от обичайните заподозрени за срива на обществото.
Едно от отдавнашните обяснения е появата на нова доминираща сила: „морските народи“. Тази предполагаема група от мародерски завоеватели не е оставила никакви паметници или писмени сведения, така че тяхната идентичност далеч не е ясна , а съществуването им все още се обсъжда широко. Може би те не са били единна култура, а събирателен термин, прилаган към всички морски народи от други части на Средиземноморието.
Каквато и да е идентичността им, тяхното пристигане може да обясни широко разпространеното изоставяне на градове в Анатолия, Сирия, Финикия, Ханаан, Кипър и Египет между XIII и XII в. пр. н. е.
Възможно е също така някои цивилизации да са изгнили отвътре чрез общ срив на системата. Учените отбелязват, че много къснобронзови общества са имали „фатално централизирани, сложни и тежки отгоре“ политически структури, които са ги правили уязвими за неравенство и експлоатация, водещи до социална нестабилност.
Друго обяснение е, че става дума за екологична катастрофа. Проучване от 2013 г. разглежда поленови зърна от седименти на древно езеро в региона и открива доказателства за климатични промени по това време. Авторите на изследването твърдят, че тези промени в околната среда са довели до широко разпространени засушавания, недостиг на храна и глад. Последиците от това са масова миграция, социални сътресения и уязвимост на тези някога силни цивилизации пред нашественици, вероятно морските народи.
По подобен начин проучванията изтъкват избухването на чума в Крит в края на III хилядолетие пр. н. е., въпреки че има ограничени доказателства, че тя е повлияла на други общества.
Както посочва Клайн в книгата си, сривът на бронзовата епоха едва ли може да се обясни с един-единствен фактор. Вместо това той предлага той да е бил „перфектна буря от бедствия“, включваща много от темите, споменати тук.
Историята е унизително напомняне, че никоя цивилизация, независимо колко мощна или напреднала е, не е имунизирана срещу срив. Когато великите цивилизации от бронзовата епоха са били на възходяща траектория, малцина са можели да предвидят, че техните грандиозни градове и велики идеи в крайна сметка ще избледнеят в неизвестност. И все пак, при подходяща комбинация от климатични промени, вътрешни конфликти и технологични промени, дори най-страховитите общества могат лесно да се разклатят и да паднат.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
