Н яма универсална рецепта за отглеждането на успешни деца – това е факт. Има обаче ключови родителски принципи, които могат да помогнат в този процес. По темата разговаряме с психолога и арт терапевт Екатерина Гудино.
Съвет №1: Започнете със себе си – бъдете пример
За да постигне успех в живота, човек се нуждае от цял набор от качества:
- Самостоятелност – за да знае детето, че е способно да се справи само и да не чака някой друг да върши неговата работа;
- Отговорност – за да разбира, че решенията и действията му имат своите последствия;
- Доброта – не наивна, а осъзната, при която знаеш как едновременно да подкрепяш, но и твърдо да казваш „не“;
- Гъвкавост – способността да променяш плановете си без излишна драма, защото светът не стои на едно място;
- Оптимизъм – спокойната увереност, че изход има и от най-трудната ситуация;
- Смелост – да направиш необходимата стъпка, дори когато изпитваш страх;
- Честност – към другите и най-вече към себе си;
- Трудолюбие и упоритост – умението да влагаш енергия в това, което е наистина важно за теб;
- Уважение – към себе си и към околните, защото без него е невъзможно да се изградят стабилни взаимоотношения.
Важно е да разберем, че никое от тези качества не се възпитава чрез изолирани уроци или просто с „правилните думи“. Децата попиват тези модели ежедневно от възрастните, които са авторитет за тях. Те не се учат от това, което им говорим, а от начина, по който действаме, когато никой не ни гледа. Проследяват как реагираме на провалите, как говорим за другите хора, как искаме прошка, как поемаме отговорност за думите си, как работим и как си почиваме.
„Това, което наистина остава с детето за цял живот, не се развива чрез лекции, а чрез ежедневието на семейството. От момента, в който забележите, че детето ви наблюдава. А това се случва още от раждането.“, казва психологът Екатерина Гудино.
Ето защо всеки, който иска да отгледа успешна личност, първо трябва да попита себе си: аз самият знам ли как да бъда гъвкав, добър и смел?
Съвет №2: Дайте на детето пространство за собствените му грешки и победи
Не се опитвайте да контролирате всяка стъпка на детето си и не решавайте проблемите вместо него. Оставете го само да завърже връзките на обувките си, дори и да закъснявате; оставете го само да избере извънкласните си занимания или да си намери приятели.
„Грешките не са врагове, те са най-добрите учители. Тези, които не са опитвали и не са бъркали като деца, като възрастни ще се страхуват да направят каквато и да е стъпка. Вашата задача е да бъдете до тях, да ги утешите, да им помогнете да направят анализ, но не и да ги лишавате от собствения им опит. Когато едно дете бива презастраховано за всичко, когато не му се позволява да греши, а вместо това постоянно е критикувано или сравнявано с останалите, то губи вяра в себе си“, отбелязва експертът.
Няма как да изберете приятелите на детето си, но можете да създадете среда, в която то да има правилен избор. Заведете го на различни места: в кръжок, където връстниците му споделят неговите интереси; на семеен лагер, където другите родители изповядват вашите ценности; в компания, в която липсва агресия. Не забранявайте директно нежеланите контакти – просто предложете алтернатива и бъдете до него.
Ако детето се е привързало към среда, която го дърпа назад, не се опитвайте да прекъснете тази връзка с викове – това само ще я заздрави. Вместо това спокойно разширете кръгозора му:
- канете приятелите му у дома;
- запознайте се с техните родители;
- интересувайте се от това, което ги вълнува, за да бъдете в крак с нещата.
„Често, когато едно дете види различен модел на взаимоотношения у дома – такъв, в който го изслушват, не се държат грубо с него и грешките са позволени – то започва да прави сравнение. С течение на времето само избира по-здравословната и близка до семейната среда. В този случай доверието работи много по-добре от всякаква форма на контрол“, коментира Екатерина Гудино.
Съвет №3: Създайте топла, но не и парникова среда
Да, всяко дете има нужда от сигурна опора: дом, в който е прието такова, каквото е, независимо от всичко – с лоша оценка в училище, в лошо настроение или с ожулено коляно. Тази опора обаче не трябва да се превръща във вакуум.
„Не го изолирайте от всички трудности и от хората, които не му допадат. Трудните моменти, преживени с подкрепата на надежден възрастен, укрепват характера, а не го пречупват“, съветва психологът.
Съвет №4: Не бъркайте любовта с контрола и критиката
Най-пагубно за бъдещия успех е усещането на детето, че е обичано само заради отличните оценки, медалите или послушанието си. Ценете усилията му, а не само крайните резултати. Спрете да го сравнявате с другите – сравнявайте го единствено с човека, който е било вчера. Позволете му да бъде ядосано, тъжно или уплашено, без да потискате емоциите му с реплики от сорта на „Не плачи“.
„Средата, в която доминират обезценяването, наказанията за грешки, подигравките към слабостите, изискванията и контролът вместо реалното общуване, блокира пътя към успеха. В такава атмосфера дори най-способното дете започва да се затваря в себе си, да изпитва страх и да губи връзка със собственото си 'Аз'“, обяснява специалистът.
Съвет №5: Вярвайте в неговия собствен път и знайте кога да го пуснете
Успешното дете не е ваше копие или инструмент за реализиране на вашите несбъднати мечти. То е автор на собствения си живот. Вашата мисия е да бъдете негов сигурен гръб до определена възраст, след което постепенно и с уважение да се отдръпнете, за да може то да продължи напред самостоятелно. Не изпадайте в паника, ако е напуснало спортната секция, ако е избрало грешна професия или е попаднало на неподходящи приятели.
„Детето има право на свои собствени грешки и открития. Ако сте изградили отношения на доверие, то винаги ще се върне при вас за съвет. А ако това не се случи, значи имате вътрешна работа, която трябва да свършите заедно“, категорична е Екатерина Гудино.
- В заключение: Как се възпитава успяващ човек?
Успехът не се преподава в курсове по коучинг – няма как да научите никого на самостоятелност, осъзнатост, гъвкавост, смелост или трудолюбие само за няколко месеца. Децата усвояват тези ценности от най-ранна възраст в семейството, наблюдавайки примера на родителите си ден след ден. Те имитират как възрастните си поставят цели и ги постигат, как падат, как стават и продължават напред, как признават грешките си, как се отнасят към околните, как градят приятелства, как се карат и как след това изглаждат отношенията си.
Освен личния пример, родителите могат да приложат и няколко златни родителски правила. Психолозите съветват: давайте на децата възможност да бъркат, за да си правят сами изводите, избягвайте тоталния контрол и никога не ги сравнявайте с останалите.
