Л есно е да си мислите, че сте умен или знаете много. И макар че може да имате много умения и опит, много вероятно е да знаете по-малко, отколкото си мислите.
Aко се смятате за достатъчно интелигентни и образовани, може да приемете, че имате достатъчна яснота за това как функционира светът - знания за познатите изобретения и природни явления, които ни заобикалят, пише BBC.
Сега помислете върху следните въпроси: Как се образува дъгата? Защо слънчевите дни са по-студени от облачните? Как лети хеликоптерът? Как се пуска водата в тоалетната?
След това се запитайте: бихте ли могли да дадете подробен отговор на всеки от тези въпроси? Или имате само бегла представа за това какво се случва във всеки един от случаите?
Ако сте като много от участниците в психологически изследвания, може би първоначално сте очаквали да се представите много добре. Въпреки това, когато са помолени да предложат нюансиран отговор на всеки въпрос, повечето хора се оказват в пълна безизходица - точно както може би сте и вие.
Това предубеждение е известно като "илюзия за знание".
Може би си мислите, че тези конкретни примери са тривиални - все пак това са въпроси, които едно любознателно дете може да ви зададе. Но илюзиите за знание могат да засегнат преценката ни в много области. Например на работното място те могат да ни накарат да надценяваме знанията си по време на интервю, да пренебрегваме приноса на колегите си и да поемаме работа, която може да се окаже напълно непосилна за нас.
Много от нас преминават през живота си, без да осъзнават тази интелектуална арогантност и нейните последствия. Добрата новина е, че някои психолози предполагат, че може да има някои обезоръжаващо прости начини да избегнем този широко разпространен мисловен капан.
Непознати неизвестни
Илюзията за знание - наричана още "илюзия за дълбочина на обяснението" - за първи път излиза наяве през 2002 г. В поредица от изследвания Леонид Розенблит и Франк Кийл от Йейлския университет първо предоставят на участниците примерни обяснения на научни явления и технологични механизми, които са оценени по скала от 1 (много неясно) до 7 (много задълбочено).
Това гарантира, че всички участници са на едно и също мнение, когато трябва да преценят какво представлява "неясното" или "задълбоченото" разбиране на дадена тема.
След това идва ред на теста. Когато участниците получават допълнителни въпроси от областта на науката и техниката, те трябвало да оценят доколко добре смятат, че ще могат да отговорят на всеки от тях, като използват същата скала, преди да напишат своето обяснение с възможно най-много подробности.
Розенблит и Кейл откриват, че първоначалните оценки на участниците за тяхното разбиране често са били драматично оптимистични. Те предполагат, че могат да напишат текстове по темата, но често не успявали да предложат повече от най-обикновен отговор - а след това много от тях изразявали изненада от това колко малко знаят.
Изследователите подозират, че прекалената увереност се дължи на способността на участниците да си представят въпросните понятия; не е трудно да си представим полета на хеликоптер например и лекотата, с която този мисловен филм се появява в съзнанието, кара участниците да се чувстват по-уверени при обяснението на механиката на движенията му.
След тази основополагаща статия психолозите са разкрили илюзиите за знание в много различни контексти. Например Матю Фишър, асистент по маркетинг в Южния методистки университет в Тексас, е установил, че много завършващи университети значително надценяват познанията си по специалността в колежа, след като са напуснали обучението си.
Подобно на първия експеримент, участниците бяха помолени да оценят разбирането си на различни понятия, преди да дадат подробно обяснение какво означават те. Този път обаче въпросите бяха от предмета, който са изучавали преди години. (Завършил физика може да се опита да обясни законите на термодинамиката, например).
Благодарение на естественото изхабяване на паметта им участниците изглежда са забравили много от важните детайли, но не са забелязали колко много знания са загубили - това ги е накарало да бъдат прекалено уверени в първоначалните си прогнози. Много от нас надценяват колко много могат да научат, като наблюдават другите - което води до "илюзия за придобиване на умения".
По-нататъшни изследвания показват, че наличието на онлайн ресурси на една ръка разстояние може да подхрани нашата прекомерна увереност, тъй като приемаме богатството на знанията в интернет за наши собствени спомени.
Фишър помолил една група участници да отговорят на въпроси, като например "как работи ципът?". - с помощта на търсачка, докато друга група просто е била помолена да оцени своето разбиране на темата, без да използва каквито и да било добавки.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!