Ч естваме паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец.
Свети Игнатий е роден в град Антиохия, Сирия. Името му е латинско (съответства на Огнян), но според запазени сведения той е с източно потекло. Смята се дори, че е юдеин, тъй като на младини общувал с някои апостоли - Петър, Йоан и Павел, който вероятно го е кръстил. Има и предание, че Игнатий бил онова дете, което Иисус Христос посочил, когато апостолите спорели за първенство, прегърнал го и казал: "Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно". Свети Йоан Златоуст обаче, който живял и служил предимно в Антиохия, в похвално слово за светеца казва, че той не бил виждал лично Христос.
Свети Игнатий бил епископ на църквата в Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро, с много любов и голяма загриженост ръководел паството си, без да жали сили. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познаване на Иисус Христос и вяра в Него като Господ и Спасител. А християните нарекли своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи Бога в сърцето си. В записа на мъченичеството му се казва, че Игнатий бил "апостолски мъж във всичко" и "грижливо управлявал църквата в Антиохия", като я превел през гоненията на император Домициан. Според църковния историк Евсевий Кесарийски Игнатий е третият епископ на Антиохия след свети апостол Петър и Еводий. Той пръв въвел пеенето на богослужебните песни от два хора (антифонно), което после било прието и от другите църкви.
Осъден на смърт при император Траян, свети Игнатий бил изпратен за изпълнение на наказанието в Рим. По пътя написал послания до християните в малоазийските градове Ефес, Магнезия, Тралес, Филаделфия и Смирна, както и в Рим, а също и до Поликарп, епископ на Смирна. Свети Игнатий умрял мъченически през 107 г. в Рим, разкъсан от зверове в цирка.
С днешния Игнажден започват коледните и новогодишните празници в народния календар. Хората са вярвали, че този ден носи магическа сила. Празникът е изключително интересен и важен в народната обредност, защото се свързва с различни гадания и обреди каква ще е новата година. Ключова роля в празника има т. нар. полазник – първият гост, който в този ден ще влезе в къщата. Затова Игнажден е известен още като Полазовден. Обредните действия на празника са свързани с добруване и здраве на хората, богата реколта по нивите и плодовитост на животните, разказа етнографът Динка Ангелова.
В миналото хората не са ходили на работа на Игнажден, чакали са вкъщи кой ще дойде. Вярвали са, че този първи гост носи специален заряд и ако в дома ти влезе добър и имотен човек означава, че годината ще бъде добра и плодородна. Ако полазникът обаче е лош човек било истинска трагедия, вярвало се, че и годината ще бъде трудна и лоша. Затова някои по-хитри стопани предварително си уговаряли добър, заможен човек да влезе първи, за да внесе берекета за къщата. Някъде пък било важно първият гост да е жена. За самия полазник пък да го поканят било въпрос на чест. Посрещали го като много желан гост, обясни етнографът.
Характерна обредност е, че хората вземали от дръвника паднали трески и съчки, внасяли ги в къщата. Когато влезел полазникът, хвърлял треските в огнището, за да има плодородие в тази къща. Канели го да седне на трапезата, гощавали и дарявали го като скъп гост – с риза, с пешкир. Наричали каква да бъде годината. От трапезата не бивало да се става, за да не стават кокошките от полога и да се излюпят повече пиленца. В някои села на Игнажден пък се правело захранване на кокошките. Когато стопанката отидела да им хвърля зърно, заграждала с мъжки пояс мястото, където ги храни – за да не бягат кокошките, да си останат в двора.
Според народните вярвания на Игнажден не се дава нищо назаем, за да не излезе богатството и плодородието от къщата. "Не бива да се дава най-вече огън, жар или сол. Сега на нас сигурно малко странно ни звучи това, но ако се замисли, това са били основните неща, които поддържат живота в семейството в това далечно време. Ако няма огън в огнището, ако няма жар – няма топлина, няма живот. А солта е най-ценният продукт, който в миналото хората са пазели като очите си. Затова в самите вярвания присъстват тези толкова важни елементи от живота на хората", обясни етнографът.
"Трапезата за Игнажден задължително трябва да е постна. Питата, която се прави, не трябва да има украса. В някои региони се правела и т.нар. първа кадена вечер. В огнището се слагал коладника – дървото, обикновено крушово или дъбово, което традиционно се слага на Бъдни вечер. Според народните песни и вярвания от Игнажден до Коледа е времето, в което Божията майка се мъчи, за да роди Бога или новото слънце, както можем да го наречем. Това е времето за приготовления, за посрещане на най-големия зимен празник – Коледа, Рождество Христово", подчерта Динка Ангелова.
- Поверия за този ден
- Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша;
- Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие;
- Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
- Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие;
- Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
- Друго поверие е, че не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът, както и не се иска и не се дава нищо назаем. Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече. Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се пере, за да не налети болест. Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
Имен ден имат: Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.
Вижте повече в нашата галерия:
