П оредицата „Хищникът“ и съществото, на което тя е кръстена, са в парадоксално противоречие помежду си от години насам. Извънземното създание е безпогрешен ловец, който винаги улавя целта си. Поредицата олицетворява тъкмо обратното.
Самото ѝ съществуване до наши дни все така се дължи до голяма степен на критическия и комерсиален успех на оригиналния първи филм от 1987 година с Арнолд Шварценегер в главната роля. Но предвид драстичното понижение в художествените качества на последвалите продължения, днес поредицата „Хищникът“ изглежда като резултат от случаен сполучлив изстрел в тъмното – а не като серия от успешно поразени цели на страховитото същество.
Надеждите на феновете закономерно бяха разпалени при новината, че Шейн Блек, сценаристът и създател на оригиналния филм, както и на не по-малко култовия хит „Смъртоносно оръжие“, ще рестартира поредицата с нов проект, също озаглавен „Хищникът“. Е, надеждите и този път се оказаха напразни.
Лентата представлява истинска жанрова бъркотия, с твърде праволинейна история и много малко акцент върху поддържащите персонажи, които всъщност са една от най-силните черти на филма. Вместо тях, режисьорът и сценарист Блек превръща малкия син на главния герой в ключ към борбата с Хищниците, с което показва, че очевидно е забравил какво превърна „Хищникът“ от 1987 година в хит.
Култовата лента с Арнолд Шварценегер не е вариация на „Е. Т.“ или „Близки срещи от третия вид“, в които надарени и интелигентни деца са фокуса на действието и израстването им е водещ мотив. Напротив, в „Хищникът“ си дават среща експлодиралите през 80-те години жанрове на екшъна и научната фантастика, без никакъв детски или родителски елемент.
Лентата е същински тестостеронен фест, с повече мускулести мъже от състезание по културизъм и с повече култови фрази, разменени между тях, от комедийно театрално представление. В „Хищникът“ от 2018 година Блек е запазил единствено постоянната размяна на остроумия между персонажите. На фона на забавния им, циничен диалог, още по-нелеп изглежда и без това клишираният сюжетен мотив за взаимоотношенията между баща и син, който сценаристът извежда като ключов.
Бащата в случая се играе от актьора Бойд Холбрук, изгряваща звезда от няколко години насам, който прикова вниманието на мнозина преди година и половина с ефикасното си превъплъщение като антагонист в номинирания за „Оскар“ за сценарий филм „Логан: Върколакът“. Холбрук несъмнено е способен актьор и притежава разпознаваемо собствено излъчване...
...но това излъчване в никакъв случай не е на класически екшън герой. С ръст под 180 сантиметра, слабовата фигура, изпито лице и леко притворени очи, Холбрук изглежда именно като дразнещ, находчив и интелигентен злодей в екшън филм, какъвто бе и в „Логан: Върколакът“ – а не като готиният протагонист, с когото зрителите следва да се идентифицират във филм като „Хищникът“.
Докато дели екрана с партньорите си по оръжие, всеки от които има особено колоритен психичен проблем, Холбрук е напълно поносим в капацитета на главен герой. В компанията на комичните си другари, той изглежда и звучи като трезво разсъждаващ лидер и аудиторията го приема като такъв.
Но в момента, в който фокусът на повествованието се мести върху сина му и техните взаимоотношения, героят на Холбрук изпада в редица клишета и излиза от тях само с няколко тотално неуместни за 21-ви век шеги, отправени към малкото момче във връзка с многото убийства на екрана. Още по-нелепа е ситуацията, когато протагонистът дели екрана с Хищник – дори Оливия Мун е по-висока и изглежда по-равностоен екранен партньор на легендарното извънземно същество.
Героинята на Мун също няма кой знае колко по-ясна посока на развитие и изглежда поставена на екрана с едничката цел да има сред екшън героите по-образован персонаж, който да рецитира необходимата научна експозиция в определени моменти от действието. Както вече бе казано, компанията от леко налудничави другари по оръжие е единственият елемент от филма, реализиран с пълен успех.
С неизменна хладнокръвна усмивка и пулсиращи мускули,
Треванте Роудс изглежда като по-адекватен избор за главен герой от Бойд Холбрук. Кийгън Майкъл-Кей не спира да ръси шеги в типичния си стил, подкрепян от изненадващо колоритния Томас Джейн. Алфи Алън и Аугусто Агилера също са поставени в идеални за тях роли и успешно допринасят за разнообразието от ярки личности на екрана.
Сценарият е и най-благосклонен към тези актьори и им дава най-много и най-забавен материал, с който да работят. Именно заради това „Хищникът“ функционира най-добре като комедия на Шейн Блек – но не е такава, а поредно попълнение към поредица с над 30-годишна история. Като такова, филмът следва да комбинира екшън, научна фантастика и хорър,
но се проваля с гръм и трясък в опита си да балансира тези жанрове.
„Хищникът“ показва за пореден път, че при всичките си недостатъци като драматичен актьор, Арнолд Шварценегер е неповторим екранен изпълнител, способен да създава филмова екшън магия както никой друг, и всички опити да се повторят успехите му са обречени на провал.
За феновете на Шейн Блек пък остава надеждата, че следващият проект на легендарния сценарист ще го върне към висотите на предишния му и далеч по-високо оценен филм „Любезните пичове“.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
