В любопитен материал BBC обяснява какво следва за подложения на изключителен натиск в момента президент на ФИФА Джани Инфантино, който е подлаган на унищожителни критики зарази проекта му за продажба на дялове от Световното първенство на частни инвеститори. Впоследствие швейцарецът се отказа от този план, но това далеч не спря негативните реакции срещу него.
Така BBC обяснява подробно какви са процедурите, които недоволните от Инфантино страни могат да задействат, както и коя конфедерация къде се позиционира в този своеобразен конфликт за бъдещето на футбола.
Една седмица е дълъг период в политиката. Особено във футболната политика. Във вторник сутринта на миналата седмица Джани Инфантино изглеждаше в непоклатима позиция като президент на ФИФА – най-влиятелният пост в световния футбол. Сега, след опита му да продаде дялове от турнирите на ФИФА на частни инвестиционни фондове, очевидно без знанието на никой друг, позицията на Инфантино изглежда застрашена.
УЕФА, най-яростният критик на Инфантино, изигра своя коз в четвъртък, заплашвайки с бойкот на всички състезания на ФИФА, включително Световното първенство. Сега европейската футболна централа усеща възможност да отстрани Инфантино и това вероятно ще бъде най-добрият шанс, който някога ще получи.
Но УЕФА далеч не са единствената недоволна федерация. КОНКАКАФ, конфедерацията, с която Инфантино работи толкова тясно за организирането на Световното първенство през 2026 г., призова за „пълен преглед“ на ръководството на ФИФА в светлината на плана на президента. Още по-пагубно беше, че дори лоялни страни от Азиатската футболна конфедерация (АФК) също му обърнаха гръб.
След това той беше изоставен от двама от най-близките си съюзници – първо старши съветникът Карлос Кордейро, а след това и главният оперативен директор Кевин Ламур. След като Инфантино отстъпи в ранните часове на съботната сутрин, УЕФА нанесе нов съкрушителен удар, като излезе с остра позиция, в която заяви, че е загубила доверие в него.
Бойните линии са очертани. Какво може да се случи оттук нататък?
Най-бързият път за оттеглянето на Инфантино би бил швейцарецът да подаде оставка, както направи неговият предшественик Сеп Блатер през 2015 г. Инфантино обаче все още запазва подкрепа и може да се опита да издържи до март, когато предстои преизбирането му за четвърти и последен мандат като президент.
Съветът на ФИФА може да се опита да принуди Инфантино да действа чрез извънредно заседание. Такова събиране би се състояло, ако 19 от 37-те членове на Съвета на ФИФА го поискат. УЕФА има 9 членове, АФК – 7, КОНКАКАФ – 5, Африка – 6, КОНМЕБОЛ – 5, а Океания – 3. Съставът се допълва от Инфантино и генералния секретар Матиас Графстрьом.
Според BBC е съмнително дали 19-те гласа могат да бъдат събрани. Ако все пак успеят, срещата трябва да се проведе в рамките на две седмици и Съветът на ФИФА може да призове Инфантино да подаде оставка. Той обаче може просто да откаже. Това обаче би засилило допълнително натиска.
Следващата стъпка би била извънреден конгрес на 211-те асоциации членки на ФИФА, който ще се проведе, ако 1/5, или 43 асоциации, „направят такова искане в писмен вид“. Така УЕФА, която има 55 нации, може да свика извънреден конгрес, когато пожелае. Това би отнело минимум два месеца от момента на задействане, но по-вероятно три, като няма гаранция за успех. На практика това би било своеобразен вот на недоверие, без да има друг кандидат, тъй като ще са необходими 106 гласа за приемането му.
УЕФА има 55 гласа, Африка – 54, Азия – 46, КОНКАКАФ – 35, Океания – 11, а КОНМЕБОЛ – 10. Африка, КОНМЕБОЛ и Океания обаче не са критикували плана на Инфантино.
Общо 136 държави официално отхвърлиха инвестиционния план, но гласуването против идея не е същото като гласуване за отстраняването на Инфантино. От тези 136, Катар вече публично го подкрепи, а Мексико се дистанцира от съвместното изявление на КОНКАКАФ.
Това оставя задачата за намиране на подходящ кандидат, който да се бори на изборите през март. Инфантино беше без опонент, когато беше преизбран през 2019 и 2023 г., а ако някой иска да се бори с него за поста, крайният срок за обявяване на кандидатурата е 18 ноември.
Кой би могъл да замени Инфантино?
Ако УЕФА и най-големите критици на Инфантино трябва да минат по пътя на изборите, те ще трябва да намерят обединяващ лидер. Тъй като УЕФА е толкова силна в опозицията си срещу Инфантино, европейски кандидат може да срещне трудности да получи глобална подкрепа. В крайна сметка може да изглежда, че самата тя се опитва да превземе ФИФА. Следователно трябва да има кандидат, който може да привлече подкрепата на онези страни от КОНКАКАФ, Африка и Азия, които може да са били лоялни на Инфантино, но биха могли да бъдат убедени да променят гласа си.
Най-вероятният кандидат изглежда е президентът на КОНКАКАФ Виктор Монталиани. Подобно на Инфантино, той е избран през 2016 г. с обещания за реформи в управлението. Бивш президент на Канадската футболна асоциация, Монталиани участва активно в подготовката и провеждането на Световното първенство през 2026 г. Той владее свободно френски, италиански и испански, както и английски език.
Друг вариант би бил шейх Салман бин Ибрахим Ал Халифа, президентът на АФК.
Шейх Салман, който бе преизбран без конкуренция за четвърти мандат начело на Азиатската футболна конфедерация до 2027 г., поведе бруталната атака на организацията срещу начина, по който Инфантино управлява ФИФА. Той повлече със себе си 46-членната конфедерация, много от чиито членове осъзнават, че сумите, предлагани от плана на Инфантино, са огромни на фона на общите им разходи за футбол.
По-малко вероятен кандидат за поста изглежда президентът на Пари Сен Жермен Насер Ал-Хелайфи. Катарецът, който е и председател на Асоциацията на европейските клубове, помогна за обединението на европейския футбол след друго сеизмично събитие, заплашващо да разцепи играта – злополучната Европейска Суперлига. На теория катарецът би бил сериозен претендент за поста на Инфантино. Изглежда обаче, че той не желае тази роля. Подкрепата на Катар за Инфантино също може да се окаже проблем.
Нека си припомним, че Сеп Блатер беше преизбран само седмица преди да подаде оставка през 2015 г., когато не му остана друг избор на фона на корупционен скандал.
Ще се опита ли Инфантино да се бори? В изявлението си от събота той заяви, че намерението му е „да събере отново всички заинтересовани страни през следващите дни и седмици“. За Инфантино едно разкаяние може да накара всичко това да отшуми. И може би този подход работи. След Катар, съдомакинът на Световното първенство през 2030 г. Мароко го подкрепи в събота вечер. След това Египет похвали Инфантино за отмяната на неговия „майсторски план“.
Инфантино може би си мисли, че ако успее ден след ден да привлече повече асоциации членки на своя страна, перспективата за успешен вот на недоверие намалява. В крайна сметка неговата подкрепа е толкова силна от толкова дълго време, че е разбираемо защо може да има такава увереност.
Тъй като евентуален вот на недоверие е след три месеца, той има шанс да поправи поне част от щетите. Това е надпревара за достигане на 106 гласа – и колкото повече време минава, толкова по-голям е шансът Инфантино да убеди бившите си съюзници, че това е било просто моментна грешка. За УЕФА въпросът е дали може да създаде ситуация, в която Инфантино да няма друг избор, освен да подаде оставка. За да се случи това, критиките от федерации по целия свят трябва да продължат.
Но ако има нещо, което може да навреди още повече на Инфантино, то това е големите спонсори да се дистанцират от организацията. По време на скандала във ФИФА през 2015 г. компании като Сони, Емирейтс, Кастрол, Континентал Тайърс и Джонсън и Джонсън прекратиха огромните си спонсорски договори.
Засега няма признаци за подобно развитие, но това е сага с потенциал да се проточи.
