Доколко реални са историите в "Отдел Издирване"

Д нес ви срещаме с Димитър Димитров, режисьор на новия сериал по NOVA "Отдел Издирване".

Вижте какво ни разказа той за предизвикателствата да снимаш криминален сериал, за работата му с редица талантливи български актьори, както и малко повече за самия "Отдел".

Как се роди идеята за сериала? 

Преди три години говорих по телефона с Александър Чобанов и се заговорихме за това какъв ще бъде следващият ни проект. Той ми сподели, че преди дни е пил бира с Росен Йорданов и ми разказа каква идея им е хрумнала - Отдел Издирване. Почти съм сигурен, че в същия телефонен разговор решихме, че ще реализираме идеята заедно и кои актьори ще поканим за основния каст. Оттогава живеем с тази идея и сме я развивали до последно в ума и сърцата си.

Разкажете ни повече за самия "Отдел"- какво е специалното в него?

Имахме удоволствието няколко пъти да се срещнем с издирвачи и те ни разказаха много истории, които силно провокираха нашето любопитство.  Дадохме си сметка, че тези полицаи се занимават с множество различни дейности и работата им често е присъща на различни сектори в полицията. Това е много благодатно за нашата работа и ни даваше творческа свобода.

С други думи, специалното на отдела е, че те могат всичко и им се налага да умеят всичко. При изчезването на хора първите 24 часа са най-определящи и те трябва да бъдат много бързи, решителни и дръзки. Нямат време за процедури и често пъти им се налага да са на ръба на закона, за да могат да спасят човешки животи. Също така са много проницателни и добри психолози. Обръщат огромно внимание на малките детайли, които, както знаем, и в киното са най-важни. 

Лесно ли се сработихте с актьорите от сериала? 

Актьорите, на които се доверихме, са невероятни професионалисти и работата с тях бе истинско удоволствие. Те винаги бяха подготвени, даваха уместни предложения и се опитваха да бъдат максимално полезни в процеса. Също така никога не мрънкаха, че им е студено и че са уморени, а беше много студено и бяхме постоянно преуморени. Те знаеха, че имаме тежка задача и че трябва да я свършим по най-добрия възможен начин. 

Отделно с повечето от тях сме работили и преди и не се налагаше да стопяваме ледовете. Печелившата формула бе, че си имахме взаимно доверие. Това е много важно в създаването на един игрален филм или сериал. Ако актьорите нямат доверие на режисьора, винаги се вижда след това на екрана.

Другото ценно нещо беше, че те обикнаха образите си. Вникнаха в психологията им и заедно успяхме да придадем плътност на персонажите.

Каква беше основната цел при изграждането на стилистиката на „Отдел Издирване“? Колко е важно да бъде тя разпознаваема? 

Всеки филм или сериал, който съм правил, съм държал да има собствена стилистика и да бъде различен от предния. Всяка история има нужда от уникален стил, дух и кино език, за да се възприеме най-правилно от зрителя, както и да има силно въздействие върху него. Общият стил включва - начин на игра на актьорите, музика, цветове, ритъм на разказа и т.н., но основно нещо е как е снимано. Затова много ми помага операторът, с когото работим заедно от много години, Борис Славков, който е един от най-добрите оператори в България. Той има страхотен усет към драматургията и това много помага в общата ни работа, освен че сме и приятели, разбира се.

С него решихме как да изглежда сериала визуално и се постарахме да се отличава в ефира. Снимахме с анаморфотни обективи, които придават допълнително кино усещане. Решихме тоналността да бъде по-мрачна, за да илюстрира вътрешния свят на нашите главни персонажи, които са потънали в мрак и са забравили как да се усмихват. 

Заедно с безкрайно талантливата художничка Ванина Гелева постигнахме на повечето сетове едно еклектично усещане, което също илюстрираше по някакъв начин, че нашите герои са заседнали в миналото. За това безкрайно помогна и брилянтният Максим Ешкенази, който въплъти същите тези внушения и в музиката.

Щастлив съм, че продуцентът Александър Христов, както и ръководството на Нова телевизия, ни се довериха за по-крайната визия и сега се надявам зрителите да са доволни. 

В продукцията участва и известна хърватска актриса - Ива Михалич - каква е нейната роля? 

Ива Михалич играе мистериозна хърватска компаньонка, която няма да престане да изненадва зрителя. Любопитното покрай нейното участие е, че тя не говори български и когато я поканихме да участва в нашия сериал, тя тръгна на уроци още в Загреб. Подготви се перфектно и се научи да чете на кирилица. Случваше се да ѝ променям репликите на терен, докато снимаме, и въпреки това тя се справяше чудесно. Смайваше екипа с усета си и чувството си за хумор.

Благодарен съм, че съдбата ме срещна с професионалист като Ива. Тя е чудесна актриса и прекрасен човек. 

Доколко реални са историите в "Отдел Издирване"? 

Историята е абсолютна художествена измислица, но има много елементи, които са "откраднати" от истински истории на издирвачи. Главните сценаристи, Александър Чобанов и Владислав Тинчев, имаха угризения на съвестта да описват истории, които бяха част от много тежки семейни трагедии на хора, които биха могли да гледат сериала. Ако историите бяха с отминала давност, може би щеше да има много повече действителни такива. 

Коя е най-интересната локация, на която снимахте? 

Снимахме на много локации и не мога да кажа коя беше най-интересна. Все се бутахме по изоставени и мрачни места. Търсихме красотата в грозотата. Нещо като душите на нашите главни персонажи - счупени, мрачни и изоставени, но някак красиви. Тук е моментът и да благодаря на ръководството на БДЖ, че ни допусна да снимаме в техни сгради. Те повярваха в нашия сериал и нашето желание да го направим красив. 

Каква е спецификата на заснемане на сцена със стрелба? Трудно ли се снимат такива сцени? 

Престрелки се снимат трудно. Отнемат много време, а във филма траят секунди. Най-важното е да бъде безопасно, за актьорите и екипа. Безопасността също отнема време, а времето е много малко. Аз като режисьор, който работи в българската действителност, залагам повече на словесни престрелки. Също така вярвам, че колкото по-малко стрелба има, толкова по-добре са си свършили работата сценаристите. Съвременният зрител вече е видял толкова мащабни екшън сцени в световното кино, че става почти невъзможно да бъде впечатлен от нещо такова. 
 
Какви са предизвикателствата пред един млад режисьор? 

Аз сякаш вече не съм в категория “млад режисьор”. Преди десет години, когато започнах да се занимавам професионално, бях със сигурност. Но ще го приема като комплимент! Най-голямото предизвикателство е да успяваш да си вярваш. Ако режисьорът не вярва в себе си и в идеите си, той няма как да накара петдесет човека (толкова е един средно голям снимачен екип) да вярват в него и да правят каквото им каже.

Другото голямо предизвикателство е свързано отново с доверието, но този път с това на актьорите. Връзката между актьор и режисьор е може би най-важното нещо, затова младият режисьор трябва да намери начин да им спечели доверието и да ползва пълния потенциал на таланта им. 

Най-основното от всичко казано до момента, обаче, е режисьорът да знае защо иска да прави филми и как с това да бъде полезен на обществото в културен и човешки план. 

Каква продукция винаги сте мечтали да режисирате?

Мечтая си да имам възможността да направя филм, който да върне на българския зрител любовта и уважението към българското кино, както е било по "онова" време.