К огато мислим за човек с депресия, често си представяме някой тъжен, който плаче често или едва има сили да стане от леглото. Депресията обаче не винаги се проявява по този начин. Някои хора продължават да работят, поддържат социалните си взаимоотношения и дори се усмихват, когато някой ги попита как са. Ако обаче се вгледаме по-внимателно в поведението им, осъзнаваме, че са се променили. Това са признаци, които могат да останат незабелязани или да бъдат сбъркани с труден период. Трудно е да се свържат с депресия, но е напълно възможно.
Както заявява д-р Карлос Атеф Харкус, ръководител на службата за психично здраве в болница "Sanitas Valdebebas", явната тъга не е задължително условие, за да се подозира депресивен епизод. Всъщност има и други симптоми, на които си струва да се обърне внимание, особено когато те продължават във времето. Заедно с него психологът Вирджиния дел Паласио идентифицира промени, които могат да ни сигнализират, че човек се нуждае от професионална помощ, пише HOLA!
- Възможно ли е да имаш депресия, без да се чувстваш тъжен?
Въпреки че тъгата е един от най-известните симптоми на депресия, тя не е задължително преобладаващата емоция. Някои хора изпитват състояние, известно като ангедония.
"Депресията може да се прояви чрез лошо настроение, но също и чрез загуба на интерес или липса на способност за наслада от обичайните дейности, липса на енергия, нарушения на съня, промени в апетита, проблеми с концентрацията или различни физически неразположения, за които не винаги се намира медицинско обяснение", казва д-р Харкус.
Това обяснява защо понякога първите признаци на депресия се бъркат със стрес, изтощение или липса на мотивация. Човек може да продължи да изпълнява задълженията си, но това му коства все повече усилия или престава да изпитва удовлетворение от ежедневието си.
По същия начин можем да забележим, че тези хора спират да предлагат съвместни планове, отговарят на все по-малко съобщения или показват пълно безразличие към хобита и събития, които преди са ги вълнували.
- Какви признаци могат да ни предупредят, че човек има депресия, дори ако изглежда добре?
В допълнение към споменатите има и други, по-малко очевидни признаци. Психологът Вирджиния дел Паласио посочва четири сигнала, които могат да показват необходимост от професионална оценка.
1. Трудно взема решения, които преди е вземал без затруднения
Изборът на храна, отговорят на имейл или насрочването на час при лекар могат да се превърнат в изненадващо сложни задачи. Човек започва да отлага елементарни избори, защото му е трудно да се концентрира, да се организира или да прецени какво да направи.
Не става въпрос непременно за нерешителност или липса на воля. Депресията може да засегне когнитивните процеси, които използваме постоянно, като внимание, планиране и вземане на решения.
2. Обвинява се за всяка грешка и чувства, че никога не прави нищо както трябва
Друг признак е промяната в начина, по който човек възприема собствените си пропуски. Малка грешка или ежедневен неуспех, които преди са изглеждали незначителни, започват да се тълкуват като доказателство за лична неадекватност.
Самокритиката става изключително интензивна и възниква постоянно чувство, че нищо не се прави достатъчно добре. Този начин на самоосъждане може да остане незабелязан от околните, особено когато човекът не изразява открито какво мисли за себе си.
3. Изоставя проектите си и губи мотивация
Възможно е преди това да е имал желание да пътува, да научи нещо ново, да се среща с приятели или да започне личен проект. Постепенно обаче спира да говори за тези планове или ги изоставя.
Псохологът обяснява, че това постепенно отстъпление от целите може да е свързано със загубата на мотивация, съпътстваща депресивните епизоди. Важно е да се наблюдава дали това представлява съществена промяна спрямо обичайните му интереси.
4. Има все по-негативенглед към бъдещето
Не всеки с депресия казва, че се чувства тъжен. Някои започват да говорят така, сякаш нищо от това, което правят, няма да подобри положението им.
Изрази, които предават безнадеждност, убеждение, че нещата ще се объркат, или чувството, че всяко усилие е безполезно, могат да показват дълбока промяна в начина на мислене.
Както напомнят експертите, нито един от тези признаци сам по себе си не е достатъчен за поставяне на диагноза. Те могат да се появят и в периоди на интензивен стрес, скръб или физическо заболяване. Това, което трябва да ни тревожи, е тяхната продължителност и влиянието, което оказват върху ежедневния живот.
- Защо много хора казват, че са добре, когато в действителност не са?
Да осъзнаем, че имаме нужда от помощ, не винаги е лесно. Понякога причината е, че ни е трудно да дефинираме какво не е наред, а друг път предпочитаме да не безпокоим околните.
Тази реалност се потвърждава от международно проучване, проведено от Ipsos за Lancôme в рамките на инициативата "Добре съм", разработена съвместно с Американската асоциация за тревожност и депресия (ADAA). Според резултатите от изследването сред жени в пет държави, проведенo между 2025 г. и 2026 г., 80% признават, че са казвали "Добре съм", когато това не е било истина, а 72% съжаляват, че са крили как наистина се чувстват.
Причините са разнообразни: 52% не искат да се превръщат в бреме за другите, 38% смятат, че трябва сами да се справят с проблемите си, а 31% се страхуват да не изглеждат уязвими.
Въпреки че тези данни се отнасят за емоционалното благополучие като цяло, а не само за хора с диагностицирана депресия, те помагат да се разбере защо толкова много хора крият страданието си.
Хелена де Карлос, директор "Комуникации и институционални отношения" във фондация "Manantial", обяснява, че някои хора отговарят "Добре съм", за да избегнат излишни обяснения, да не тревожат близките си или защото им е трудно да изразят чувствата си.
"Някои поддържат ежедневните си задължения, изпълняват отговорностите си и дори показват привидно позитивно отношение, въпреки че преминават през значително емоционално страдание", отбелязва тя.
- Страхът да не бъдеш осъден
Не винаги обаче става въпрос за защита на близките. Понякога зад това мълчание се крие страх от реакцията на околните.
Според Хелена де Карлос стигмата, която все още съпътства проблемите с психичното здраве, е една от основните причини много хора да предпочитат да премълчават случващото се с тях.
Често зад фразата "Добре съм" стои страхът от осъждане, от това да бъдеш възприет като слаб, да се промени отношението на другите или дори да има последствия в професионален, семеен или социален план.
Освен това някои хора вътрешно приемат тези предразсъдъци и започват да изпитват срам или вина от това, че се чувстват зле сякаш депресията е личен провал.
Представителят на фондация "Manantial" подчертава, че психичното здраве не зависи единствено от нашата нагласа или способността ни да се справяме с трудностите. Условията на живот, личните взаимоотношения, работната среда и житейският опит също оказват пряко влияние върху емоционалното състояние.
Затова търсенето на помощ не бива да се тълкува като проява на слабост, а като стъпка към грижа за здравето.
- Как можем да помогнем на някого, който твърди, че е добре, но подозираме обратното?
Ако забележим, че близък човек е станал по- дистанциран, загубил е интерес към хобитата си или е изключително раздразнителен, първото правило е да избягваме прибързаните заключения.
Хелена де Карлос препоръчва създаването на атмосфера на доверие, която да улесни разговора. Задаването на въпроси с искрен интерес, слушането без осъждане и незачитането или омаловажаването на чувствата могат да помогнат на човека да се почувства в безопасност и да се разкрие.
Изключително важно е да уважаваме и неговото темп. Не всеки е готов да говори за болката си в момента, в който го попитат.
Кога обаче трябва да се обезпокоим сериозно? Д-р Харкус посочва, че е ключово да се следи дали промените продължават две седмици или повече и дали оказват съществено влияние върху личния, семейния, социалния или професионалния живот. В тези случаи е силно препоръчително да се потърси специализирана помощ.
При по-възрастните хора трябва да се обърне специално внимание на апатията, загубата на инициатива, физическите оплаквания или когнитивните затруднения. Както посочва Мириам Пикерас, медицински директор в "Sanitas Senior Care", тези промени не бива автоматично да се отдават на процеса на стареене.
И накрая, при поява на суицидни мисли, внезапен срив или пълна неспособност за самообслужване е необходимо незабавно потърсване на спешна медицинска помощ.
В крайна сметка не е нужно да чакаме някой да се разплаче или открито да признае, че страда, за да му обърнем внимание. Понякога първата стъпка да помогнем е просто да забележим промяната, да попитаме как се чувства и да бъдем готови да изслушаме отговора дори когато той е различен от познатото "Добре съм".
