С настъпването на есента заобикалящата ни среда се променя рязко. Падането на температурите, намаляването на влажността на въздуха, скъсяването на светлата част от денонощието и по-продължителният престой в затворени помещения оказват пряко влияние върху имунната, дихателната и нервната ни система. За хората с хронични заболявания този преходен период рядко преминава безпрепятствено.
Лекарите предупреждават, че много от есенните неразположения погрешно се отдават на „обикновена умора от смяната на сезоните“, което бави навременната диагноза. Ето подробно кои са най-засегнатите системи в организма и за кои тревожни сигнали трябва да следите.
1. Бели дробове и дихателни пътища: Вълната от есенна астма
Есента традиционно носи сериозен пик в обострянето на астмата и хроничните белодробни заболявания, като най-уязвими са децата и тийнейджърите.
Основен провокатор са честите респираторни вирусни инфекции, които дразнят лигавицата, както и рязкото навлизане на студен въздух в бронхите при дишане. Ако вече имате поставена диагноза, есента е моментът стриктно да спазвате предписаната инхалаторна терапия и в никакъв случай да не я прекъсвате самостоятелно.
- Тревожни симптоми: Чести нощни пристaпи на кашлица, задух при обичайни разходки, свирене в гърдите, стягане или болка в гръдния кош, поява на храчки с кръвни следи.
2. Скритите есенни алергии: Не е само пролетен проблем
Противно на масовото схващане, алергиите не приключват с края на май. В края на лятото и началото на есента е пикът в цъфтежа на редица агресивни плевели (като амброзията), чийто прашец се разнася на десетки километри от вятъра.
В допълнение, със старта на отоплителния сезон въздухът в домовете и офисите става прекомерно сух. Това кара домашния прах, акарите и скритите плесени да циркулират по-активно, дразнейки дихателните пътища.
- Тревожни симптоми: Упорно кихане, продължителна прозрачна хрема, заложен нос, сърбеж и зачервяване на очите. Ако тези прояви се повтарят всяка есен, консултирайте се с алерголог, вместо да ги лекувате като простуда с капки за нос.
3. Сърце и кръвоносни съдове: Рязък скок на кръвното налягане
Спадът на температурите кара периферните кръвоносни съдове да се свиват, за да запазят топлината в тялото. При хората с хипертония или сърдечносъдови проблеми това естествено свиване води до рязко покачване на стойностите на кръвното налягане.
Проучванията показват, че през есенните и зимните месеци инфарктите и инсултите зачестяват спрямо лятното тримесечие.
- Тревожни симптоми: Силно главоболие в тила, световъртеж, шум в ушите или нестабилни измервания на апарата.
Кога да търсите спешна помощ: Поява на болка или стягане в гърдите, силен задух, смущения в говора, внезапна слабост или изтръпване на лицето или крайник.
4. Кожни заболявания: Изпитание за псориазис и атопичен дерматит
Кожата е първата бариера срещу студа и липсата на влага. Спадът на външните температури, комбиниран с горещия и сух въздух от климатиците и радиаторите, лишава кожната бариера от естествените ѝ мазнини.
При хора с псориазис липсата на достатъчно слънчева UV светлина през есента допълнително провокира появата на нови плаки. При атопичния дерматит пък студът води до напукване и силен сърбеж.
- Как да се предпазите: Заменете агресивните сапуни с измиващи олиа, избягвайте много горещите душове (които допълнително изсушават) и нанасяйте богати хидратиращи емолиенти веднага след баня.
- Тревожни симптоми: Поява на кървящи рани, болезнени гнойни корички.
5. Сезонно афективно разстройство: Когато мрачното време разболява психиката
Намаляването на слънчевите часове нарушава нивата на серотонин („хормона на щастието“) и мелатонин в мозъка. За някои хора това не е просто временна „есенна тъга“, а форма на клинична депресия, известна като Сезонно афективно разстройство (САР).
Ако подобно състояние се повтаря всяка есен в продължение на поне две поредни години и продължава с месеци, става дума за медицински проблем, който изисква специализирана грижа.
- Тревожни симптоми: Постоянно чувство за празнота и потиснатост, загуба на интерес към хобита и работа, постоянна сънливост, необичаен апетит (особено към въглехидрати) и желание за пълна изолация от близки и приятели.
Практичен план за действие през есента:
Водете си дневник на симптомите: Записвайте кога се появяват кашлицата, главоболието или промените в настроението - това ще помогне на вашия лекар да открие точния тригер.
Подгответе дома си: Влажността на въздуха в помещенията трябва да се поддържа между 40% и 60%. Използвайте овлажнители и почиствайте редовно филтрите на климатиците.
Не променяйте лекарствата си сами: При първи деcompensации на кръвното налягане или астматични епизоди потърсете специалист, вместо самостоятелно да коригирате дозите на медикаментите.
