Е то какво се случва, когато нещо наистина плашещо се обърка във въздуха, според изследователите.
Въпреки че въздушният транспорт остава един от най-безопасните начини за пътуване, има редица често срещани технически проблеми, които могат да възникнат по време на полет.
4 terrifying plane problems that are more common than you think — including engine failures and botched landings: researcher https://t.co/WYCq7h52xd pic.twitter.com/BxG6lgFy0O
— New York Post (@nypost) October 9, 2025
Изданието „Разговорът“ („The Conversation“) отбелязва, че „техническите проблеми“ са неизменна част от летенето в „приятелското небе“. Самолетите обаче са оборудвани с множество резервни системи и предупредителни механизми, които сигнализират пилотите – обучени да реагират професионално на всякакви извънредни ситуации. Благодарение на това повечето подобни проблеми водят само до закъснения, а не до трагедии.
В помощ на пътниците изданието състави списък с най-често срещаните повреди, които може да възникнат по време на полет, и как екипажът се справя с тях на височина от около 9 000 метра.
- Проблеми с климатизацията и налягането
Тъй като хората не могат да оцелеят на височина от 10 000 метра, кабините на самолетите се поддържат изкуствено комфортни – еквивалент на около 3 000 метра – чрез използване на климатизиран въздух от реактивните двигатели. Това позволява на пътниците да останат спокойни и „под налягане“.
Ако обаче възникне повреда в системата за налягане, това може да предизвика рязко спускане на самолета, пукане в ушите и дори автоматично освобождаване на кислородните маски. Те се спускат сами, когато налягането в кабината падне под равнището на около 4 000 метра – приблизително колкото височината на връх Шаста в Калифорния.
При подобна ситуация пилотите веднага поставят кислородните си маски и започват контролирано снижение до безопасна височина от около 3 000 метра. След това обикновено извършват аварийно кацане или се връщат към мястото на излитане.
През 2024 г. например полет на TUI Airways бе принуден да кацне аварийно в Англия, след като кабината не успя да се херметизира заради пропуснати контроли от пилотите, излагайки 193-ма пътници на риск от животозастрашаваща хипоксия.
- Повреда на двигателя
Малко неща са по-стряскащи по време на полет от повреда на двигател – обикновено свързана с един от двата двигателя на самолета.
Случаите на едновременна повреда и на двата двигателя са изключително редки, но далеч по-сериозни. Такъв бе инцидентът с полет на Air India през лятото, който се разби малко след кацане, отнемайки живота на 270 души.
Повредата на двигател често е съпроводена със силен трясък, искри, миризма на изгоряло или внезапна тишина.
След засичането ѝ пилотите следват строго определени аварийни процедури – изключват повредения двигател, понижават височината и решават дали да се отклонят към най-близкото летище или да се върнат в изходната точка.
- Проблеми с управлението на полета и хидравликата
На пръв поглед проблемите с управлението на полета изглеждат катастрофални, но в действителност самолетите разполагат с множество хидравлични и електрически системи, които могат взаимно да се компенсират. Ако една система се повреди, другите поемат управлението.
Въпреки това пилотите следват стриктни аварийни протоколи – избират оптимална конфигурация за кацане, изискват най-дългата подходяща писта и уведомяват аварийните служби, обяснява „The Conversation“.
При подобен проблем пътниците могат да усетят ускорено кацане или да останат известно време в режим на изчакване, докато екипажът определи най-безопасния план за действие.
- Проблеми със спирачките и колесника
Процесът на кацане включва множество движещи се компоненти – от прибиращия се колесник, който остава в специално отделение по време на полета, до сложните спирачни системи в колелата, които забавят самолета при приземяване.
Тази сложност обаче прави системата уязвима. Повреда може да настъпи при хидравлична неизправност или при проблем с прибиране или спускане на колесника. В такива случаи екипажът инструктира пътниците да се подготвят за аварийно кацане и следва подробни контролни списъци.
„В екстремни ситуации може да се наложи кацане на най-дългата налична писта (при проблеми със спирачките) или дори кацане на корем (ако колесникът не може да бъде спуснат)“, посочва изданието.
- Въздушният транспорт остава изключително безопасен
Въпреки множеството потенциални рискове, въздушният транспорт продължава да бъде сред най-безопасните начини за пътуване.
Проучване на Масачузетския технологичен институт (MIT) от август показа, че летенето е по-безопасно от всякога.
„Може би си мислите, че съществува някакво непреодолимо ниво на риск, под което не можем да паднем“, казва професорът и автор на изследването Арнолд Барнет. „И все пак, шансът за смърт по време на полет продължава да намалява с около 7% годишно и се редуцира двойно на всеки десет години.“
