В своята хилядолетна история човечеството неведнъж се е изправяло пред заплахите, които крият заразните болести. Мерките, които се налагат във връзка с продължаващата пандемия от COVID-19, понякога могат да изглеждат неефективни или ненужни, но това изобщо не е така. Миналото ни е научило, че има някои елементарни действия, които са задължителни, ако искаме да спрем разпространението на дадена болест. Пример в това отношение е носенето на предпазни маски. Подобна практика съществувала още през Средновековието. Маските изиграли важна роля и за справянето с пандемията от Испански грип, избухнала през 1918 г. Ето и още няколко мерки, доказали своята ефективност през вековете:
"I’m a historian of epidemics and quarantine. Now I’m living that history on lockdown in Italy" https://t.co/lkxIcjXmsD
— TIME (@TIME) March 12, 2020
Необходимата карантина
Едни от най-ранните сведения за налагане на ограничителни мерки могат да бъдат открити в еврейската Тора. Там има указания за изолирането на хора, болни от проказа, както и за дезинфекцията на техните домове. През 549 г. византийският император Юстиниан I налага задължителното изолиране на всеки един пътник, идващ от засегнати от чума райони. През 11 в. известният учен и философ Авицена прилага сходни мерки за ограничаването на някои заразни болести.
Самата дума „карантина“ произхожда от италиански език и в буквален превод означава „четиридесет дни“. Това се дължи на задължителната 40-дневна изолация, на която били подлагани всички хора, пристигащи в град Рагуза (днешен Дубровник). Решението било взето от местните власти през 1377 г., когато големи части от Европа били в плен на бубонната чума (т. нар. Черна смърт). В документи от този период, достигнали до нас, се казва следното: „Онези, които идват от заразени с чума райони, няма да влизат в района на Рагуза, освен ако не прекарат най-малко един месец на остров Мъркан или в град Цавтат с цел дезинфекция“.
Карантината изиграла важна роля и за справянето с пандемията от Испански грип, избухнала през 1918 г. В американския град Сан Франциско, например, войниците, които се завръщали от Европа след края на Първата световна война, били задължително изолирани за няколко дни, за да се провери здравословното им състояние. Освен това, властите забранили всички публични събития, а театрите и училищата били затворени. Жителите на Филаделфия на свой ред демонстрирали нагледно какво може да се случи, ако не се спазват ограничителни мерки. Само три дни след провеждането на парад, в който участвали стотици хора, броят на заразените скочил така драстично, че местните болници останали без нито едно свободно легло.
Remember this? About a dozen masked revelers in full costume stood together while social distancing to celebrate Venice Carnival pic.twitter.com/b8apIgEemT
— Reuters (@Reuters) December 17, 2021
Спазване на социално дистанциране
Епидемията от чума, обхванала Италия в периода 1629 – 1631 г., отнела живота на близо 300 000 души. За да избегнат риска да се заразят с опасната болест, редица търговци започнали да продават вино през малки прозорци на своите домове, наречени buchette del vino, което в буквален превод означава „дупки за вино“. По този начин, те ограничавали контактите си с други хора, предпазвайки своето здраве, без това да навреди на бизнеса им. Някои дори използвали оцет като дезинфектант, когато получавали пари от своите клиенти. Във Флоренция, например, и до днес има над 150 подобни прозорци. Близо четири века след създаването им, те отново влязоха в употреба на фона на пандемията от COVID-19. Местните търговци ги използват, за да продават на минувачите различни продукти, сред които сладолед, кафе и вино.
Black light photos show importance of washing hands properly amid coronavirus outbreak https://t.co/Ae3IU2Eqrc
— The Independent (@Independent) September 27, 2020
Поддържане на добра лична хигиена
Миенето на ръцете е неизменна част от нашето ежедневие и е едно от основните оръжия в борбата със заразните болести. До началото на миналия век, обаче, на това действие далеч не се отдавало толкова голямо значение. За да се насърчи спазването на лична хигиена, в някои държави била възприета практиката къщите да разполагат със специална баня на приземния етаж, в която всеки посетител трябвало да се измие, преди да влезе. По този начин се намалявал рискът от разнасянето на микроби.
Мери Малон, известна с прякора си Тифоидната Мери, е първият човек в САЩ, идентифициран като преносител на патогена, свързан с коремния тиф. Предполага се, че тя заразила най-малко 51 души, трима от които починали, докато работела като готвач. Една от основните причини, поради която Мери се превърнала в толкова голяма заплаха за хората около себе си, е фактът, че си миела ръцете много рядко.
Не бива да се забравя, че едва в средата на 19 в. станало ясно каква е ролята на някои микроорганизми при разпространяването на заразни болести. От огромно значение се оказали откритията, направени от Луи Пастьор, Джоузеф Листър и Робърт Кох. Именно те накарали много хора да погледнат по различен начин на необходимостта да си мият ръцете колкото се може по-често. Когато става въпрос за необходимостта от поддържането на добра лична хигиена, знаете ли, че практиката стените в болниците (а и в много бани) да бъдат облицовани с бели плочки започнала приблизително през 20-те години на миналия век? Причината е, че те се почистват по-лесно, тъй като мръсотията се забелязва отдалеч.
School closings are accelerating across the U.S. as omicron infections ensnare teachers and drive staffing shortages https://t.co/53utPujZxj
— Bloomberg (@business) January 4, 2022
За и против дистанционното обучение
Да се даде отговор на въпроса дали е необходимо децата да учат дистанционно в условията на продължаващата пандемия от COVID-19 не е никак лесна задача. Едно нещо, обаче, е безспорно – това далеч не е първият случай, в който училища и университети били принудени да затворят врати заради опасна болест. През 1665 г., например, младият Исак Нютон, който по това време следвал в Кеймбриджкия университет, бил изпратен у дома, след като в учебното заведение били регистрирани няколко случая на бубонна чума. Твърди се, че именно в семейната си ферма Нютон видял падането на прословутата ябълка, превърнала се във вдъхновение за създаването на закона за всеобщото притегляне.
Чистият въздух е още едно важно условие за справянето с опасните болести. Честото проветряване на помещенията в жилищните и обществените сгради помогнало за овладяването на епидемията от туберкулоза, обхванала САЩ в началото на 20 в. В нейния разгар умирали по около 450 души на ден, като много от жертвите били деца. Тази практика, която била въведена за пръв път в Германия, била приложена в стотици учебни заведения и по време на втората вълна от пандемията от Испански грип, започнала през есента на 1918 г. Тогава училищата в Чикаго и Ню Йорк останали отворени. В една статия, публикувана през същата година във вестник „Ню Йорк Таймс“, се казва, че „повечето деца напускат своите мръсни домове, за да прекрачат прага на училищните сгради, които са чисти и винаги добре проветрени, а и има лекари, които всеки ден преглеждат учениците“.
