А рхеолозите са разкрили рядък средновековен култов обект, датиран от VII в., пълен със златни и сребърни дарове, съобщава проучване.
Добре разкопаните култови обекти са от ключово значение за разбирането на променящото се ритуално поведение в периода на християнизация в Европа - дълъг и постепенен процес, протекъл приблизително между I и XV в. Но за съжаление известните примери за такива обекти са рядкост.
Неотдавнашни находки, открити при търсене на метали край село Хезинген в Нидерландия, обаче предизвикаха археологически разкопки, които разкриха останките от открит култов обект от VII век. Тези находки включват група предмети от благородни метали.
„Обектът се състоеше от редица стълбове и голям камък, разположени на поляна в близост до древен пътен възел, на видно място в пейзажа. Златни монети и бижута са били депонирани там на равни интервали от време в продължение на около 100 години“, пишат авторите в изследването, което е публикувано в списание Medieval Archaeology.
Според проучването анализът разкрива също, че на мястото вероятно са били принасяни в жертва и животни.
Treasures of Ancient Rituals: Archaeologists Uncover 7th-Century Cult Site
— NEXTA (@nexta_tv) February 5, 2025
Archaeologists have uncovered a rare 7th-century medieval cult site with gold and silver offerings. Excavations near the village of Hezingen in the Netherlands revealed the remains of an open-air… pic.twitter.com/FPI9cECV8R
Разпределението на находките в обекта и тяхната възраст показват, че с течение на времето ритуалната дейност се е измествала от юг на север, а след това от изток на запад.
Възможно е даренията да са били свързани с ритуали за плодородие, тъй като стълбовете са били разположени в съответствие с изгрева и залеза на слънцето по време на пролетното и есенното равноденствие.
Мястото е използвано в периода, когато християнството бавно се разпространява на север и на изток от царството на франките - германски народ, който през Средновековието заема големи части от Западна и Централна Европа (с известно разширение в Южна Европа).
„Жителите на района Хейзинген вероятно са знаели за тази нова религия, която е била изцяло ексклузивна и не е търпяла конкуренция. Възможно е тя да е била възприемана като заплаха, което да е предизвикало по-силно подчертаване на старите традиции, ценности и идентичност и по-драматичен начин на почитане на богове, духове или предци“, пишат авторите на изследването.
Използването на обекта изглежда е спряло около 700 г. от н.е. - поне половин век по-рано от официалното християнизиране на района.
„Това би могло да означава, че местният елит, с който изглежда е бил свързан обектът, е станал християнин на по-ранна дата или поне се е отдалечил от колективните прояви на езичество“, пишат авторите.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
