О ткакто Галилей ги наблюдава за първи път през телескопа си в началото на 17 век, слънчевите петна са очаровали учените. Тези тъмни петна по повърхността на Слънцето могат да се запазят в продължение на дни или дори месеци, но досега изследователите не са могли да обяснят напълно защо остават стабилни за толкова дълги периоди, съобщи Sciencealert.
Проучване, публикувано в „Астрономия и астрофизика“, най-накрая разреши тази вековна загадка. Международен екип от учени, ръководен от изследователи от Германския институт по слънчева физика, разработи революционно нов метод за анализ на стабилността на слънчевите петна, който разкрива деликатния баланс, поддържащ тези слънчеви характеристики непокътнати.
Слънчевите петна са региони, където магнитното поле на Слънцето е силно, сравнимо с магнитното поле в болничен апарат за ядрено-магнитен резонанс, но покриващо площ, по-голяма от самата Земя.
Тези концентрации на магнитно поле се появяват като тъмни петна, защото са по-хладни от околната слънчева повърхност, но в действителност слънчево петно на разстоянието на Слънцето, но изолирано от останалата част на диска, би светило по-ярко от пълната Луна.
Броят на слънчевите петна следва 11-годишен цикъл, достигайки пикова активност, когато е най-вероятно да се случат слънчеви бури. През тези периоди нестабилните магнитни конфигурации в близост до слънчевите петна могат да предизвикат експлозивни събития, наречени изхвърляния на коронална маса и слънчеви изригвания.
Тези космически метеорологични събития могат да нарушат сателитните комуникации и в екстремни случаи да причинят повреди в електропреносната мрежа на Земята.
Отдавна се предполага, че слънчевите петна остават стабилни поради равновесие между газовото налягане и магнитните сили. Доказването на този баланс обаче е предизвикателство поради атмосферни смущения, които пречат на наземните наблюдения на магнитното поле на Слънцето.
Изследователският екип постигна решаващ пробив, като подобри техника, първоначално разработена в германския Институт за изследване на слънчевата система „Макс Планк“. Усъвършенстваният им метод премахва ефектите на размазване на земната атмосфера от наблюдения, направени с германския слънчев телескоп GREGOR.
A crucial breakthrough.https://t.co/MBPhKiLRFD
— ScienceAlert (@ScienceAlert) July 16, 2025
Използвайки тази усъвършенствана техника, изследователите анализираха поляризираната светлина, излъчвана от Слънцето, за да измерят магнитните сили в слънчевите петна с безпрецедентна прецизност. Техните измервания сега постигат резултати с качеството на сателитни измервания, получени от наземни телескопи, на част от цената.
Анализът разкри, че магнитните сили вътре в слънчевите петна са перфектно балансирани от сили на налягане, поддържайки строго равновесие. Този деликатен баланс обяснява защо слънчевите петна могат да оцелеят за толкова дълги периоди върху турбулентната повърхност на Слънцето.
Oscillating electric field helps explain why the sun is so good at evaporating water https://t.co/AEQemAQXgb pic.twitter.com/y0ZNXQuJUk
— Jon Lieff MD -- Searching for the Mind Blog (@jonlieffmd) July 13, 2025
Това откритие има значителни практически приложения. Чрез разбирането на точните механизми, които поддържат слънчевите петна стабилни, учените биха могли да предскажат кога тези слънчеви структури стават нестабилни и е по-вероятно да предизвикат опасни космически метеорологични събития.
По-доброто прогнозиране на слънчевите бури би могло да помогне за защитата на спътниците, електрическите мрежи и астронавтите от вредна радиация. Тъй като нашето общество става все по-зависимо от спътниковите технологии и електронната инфраструктура, това изследване предоставя ключови прозрения за защита на съвременния живот от слънчеви заплахи.
Това представлява и голяма стъпка напред в слънчевата физика, съчетавайки усъвършенствани наземни наблюдения със сложни техники за анализ, за да разреши една от най-старите мистерии на астрономията.
