Н а 3 юли 2025 г. в 22:54 ч. българско време Земята официално ще достигне най-отдалечената си точка от Слънцето за тази година. Това се нарича афелий. Орбитата на нашата планета е почти кръгова, но не съвсем – тя е елипса, затова Земята се приближава и отдалечава от Слънцето, докато обикаля около него. Най-близката точка, наречена перихелий, настъпва в първите дни на януари. Следващият перихелий ще бъде на 3 януари 2026 г, пише Iflscience.
В момента на афелий разстоянието от центъра на Земята до центъра на Слънцето ще бъде 152 087 738 километра. В най-близката си точка Земята е приблизително с 5,1 милиона километра по-близо до Слънцето, което означава, че планетата получава с 6,8% повече слънчева радиация през януари, отколкото ще получи утре.
Planet Earth has reached a milestone today, July 3, 2025, as it swinged out to aphelion, or, our most distant point from the Sun. pic.twitter.com/vd3iP64Yy6
— #BigDiscoveries (@Big_Discoveries) July 3, 2025
Ако сме по-далеч от Слънцето, защо е лято?
Съвпадението, че афелий и перихелий са толкова близо до слънцестоенето или началото на годината, е напълно случайно. Те нямат нищо общо със сезоните. Сезоните се определят от наклона на Земята.
В момента Северното полукълбо е наклонено към Слънцето, затова тук е лято, а в Южното полукълбо е зима. След шест месеца Южното полукълбо ще бъде обърнато към Слънцето и там ще е лято, докато на север ще е зима.
Съществуват циклични процеси, които изместват точната дата и час на афелий и перихелий. Това изместване е около един ден на всеки 58 години и е постоянно. По-малките вариации, както и необходимостта от високосна година, водят до разлика от няколко дни всяка година.
#firstalertwx July 3 - the Earth is at its greatest distance from the sun. It's summer because of the tilt of the earth which is toward the sun in the Northern Hemisphere @ActionNewsJax @WOKVNews pic.twitter.com/zUyhlXKBkv
— Mike Buresh (@MikeFirstAlert) July 3, 2025
В края на XIX век Нова година съвпадала с перихелия. През средата на XIII век слънцестоенето се е случвало в тези два специални дни.
Формата на земната орбита не е постоянна
Причината за тези промени е финото гравитационно въздействие на Юпитер и Сатурн върху нашата планета. В продължение на стотици хиляди години орбитата на Земята преминава от леко елиптична до почти кръгова. В момента орбитата е най-близо до кръг. Това е един от циклите на Миланкович.
Интересното е, че докато формата на орбитата се променя, поради законите на гравитацията дължината на годината не се изменя. Орбитата просто става по-сплескана, така че през пролетта и есента Земята е по-близо до Слънцето, отколкото е сега.
Въпреки това орбитата влияе на сезоните по особен начин – върху тяхната продължителност. Астрономически сезоните се определят от това през кой квадрант на орбитата преминава планетата. Колкото по-кръгова е орбитата, толкова по-близка е продължителността на сезоните. В момента лятото в Северното полукълбо е с 4,66 дни по-дълго от зимата, а пролетта е с 2,9 дни по-дълга от есента.
