Н а 4 август Българската православна църква почита паметта на няколко млади християни.
На този ден се чества паметта на преподобномъченица Евдокия, пострадала в Персия при Сапор, около 362-364 г. Чества се и паметта на светия мъченик Елевтерий, служил като постелник (кувикуларий) при двора на Максимиан и по негова заповед посечен с меч за Христа.
Имен ден празнуват хората с името Евдокия, Евда, Дочка, Донка, Доко и Дочо. Евдокия е гръцко име и означава „добра воля”, „благоразположение”. Същите имена празнуват своя имен ден и на 1 март, когато почитаме паметта на Света Евдокия Илиополска.
Днес се почитат и св. седем отроци в Ефес: Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Иоан, Дионисий, Ексакустодиан (Константин) и Антонин.
Житие на светите седем момци Ефески
Светите седем отроци Ефески са живели по времето на римския император Деций. Техните имена са Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Иоан, Дионисий, Ексакустодиан (Константин) и Антонин.
Всички тези седем момци били деца на невежите граждани в град Ефес. Те живеели по време на гонението против християните при император Деций.
Това било жестоко гонение.
Навсякъде християните били преследвани и арестувани, за да ги принуждават да вземат участие в идолските жертвоприношения. Някои от тях се бояли от мъки и се покорявали. Но твърдите във вярата неустрашимо я изповядвали и не отстъпвали нито пред страдания, нито пред мъчителна смърт.
Много християни напускали градовете и се криели по пещерите. Между тях били и седемте ефески момци: Маскимилиан, Ексакустодиан, Ямвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин и Йоан. Тези момци напуснали града и се поселили в една пещера на планината Охлон, където чрез пост и молитва се готвели за предстоящия им подвиг.
Като узнал за това, Деций заповядал да затрупат с камъни входа на пещерата. Двамата от придворните (Теодор и Руфим) тайно изповядвали Христовата вяра и турили пред камъните оловни плочки, на които написали имената на живо погребаните в пещерата седем момци.
Между това Бог по неизповедимите Свои определения дал на момците смъртен сън и ги запазил за цели две столетия нетленни и неизменни до тяхното пробуждане за Негова слава и за свидетелство, че Неговите думи за възкресение са истинни.
Чудното пробуждане на момците, заспали във време на Дециевото гонение, се извършило в царуването на Теодосий Млади.
По това време се появили еретици, които отхвърляли възкресението на мъртвите въпреки евангелските думи, че "мъртвите ще чуят гласа на Сина Божи и като чуят, ще оживеят". Тази ерес внесла смут в Църквата, но точно тогава се проявило нагледно свидетелство за истинността на възвестеното от Христа възкресение на мъртвите.
На разсъмване един от момците отишъл в града да купи храна. Старата монета, която дал на търговеца, послужила за повод да се разкрие необикновеното произшествие. Разговорът с момъка, който мислел, че още продължава гонението на Деций, окончателно обърнал на него общото внимание. За случката узнал и местният епископ. Той разпитал момъка и разбрал Божията тайна. А като чул за другите момци, останали в пещерата, пожелал да ги види. Епископът се отправил за там с управителя и множество народ. При входа на пещерата епископът разглеждал внимателно обстановката и намерил сред камъните медно запечатано сандъче. Като го разтворил в присъствието на всички, видял там две оловни плочки, поставени от Теодор и Руфим. Тия плочки разяснили на всички загадъчните думи на възкръсналия момък. Всички били поразени и прославяли Бога, дивен в Своите чудеса.
Император Теодосий веднага бил уведомен за това събитие.
"Заповядай да се изпратят честни мъже да видят чудото, което Господ извърши в твоето царуване! – пише на Теодосий Млади епископът и управителят, - понеже в наши дни се прояви образът на бъдещото възкресение от мъртвите."
Но царят пристигнал сам в Ефес с множество вярващи и се поклонил на св. момци. След продължителна беседа с него, момците в неговото присъствие заспали вечния си сън до всеобщото възкресение. Теодосий заповядал да направят 7 сребърни ковчега и да поставят в тях телата на момците. В същата нощ обаче те му се явили на сън и го помолили да ги остави да почиват в пещерата, както почивали по-рано.
Поразителността на това събитие бързо се разпространила по целия християнски свят.
Неговата достоверност се потвърждавала от мнозина заслужаващи доверие писатели и свидетели.
Пещерата на момците дълго била показвана близо до Ефес, в склоновете на планината Прион. Съдбата на св. мощи на седемте момци е неизвестна след ХІІ в., в началото на който игумен Даниил ги видял в пещерата.
